„ПЕРЕД ГРОЗОЙ”
Лев Леонидович Сорокин (1928-1991 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕД БУРЯ
Пред далечните гръмотевици
стихват дебри, поля и прах.
Как мъчително мракът стеле се,
как прилича това на страх.
Всеки храст
и стъбло
разстила се,
сякаш иска да се смали.
Не желая тъй да замираме
пред пороя от гръм-стрели.
Предусеща реката бурята,
изход само един е – бой!
Колко време напразно губиме
в туй затишие пред порой!
Ударения
ПРЕД БУРЯ
Пред дале́чните гръмоте́вици
сти́хват де́бри, поля́ и пра́х.
Как мъчи́телно мра́кът сте́ле се,
как прили́ча това́ на стра́х.
Все́ки хра́ст и стъбло́ разсти́ла се,
ся́каш и́ска да се смали́.
Не жела́я тъй да зами́раме
пред поро́я от гръ́м-стрели́.
Предусе́шта река́та бу́рята,
и́зход са́мо еди́н е – бо́й!
Ко́лко вре́ме напра́зно гу́биме
в туй зати́шие пред поро́й!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лев Сорокин
ПЕРЕД ГРОЗОЙ
Слыша дальнее громыхание,
Все стихает в полях, в лесах.
Как томительно ожидание,
Как похоже оно на страх.
Каждый кустик
И стебель
Стелется,
Словно спрятаться захотел.
Не хочу замирать, как деревце,
Перед ливнем гремящих стрел.
Мелкой дрожью река охвачена,
Ну а выход один лишь – бой!..*
Сколько времени зря потрачено
На затишье перед грозой!
1973 г.
* Вариант: „Но ударил ливень косой…”
---------------
Руският поет, писател и преводач Лев Сорокин (Лев Леонидович Сорокин) е роден на 7 юни 1928 г. в гр. Миас, Челябинска област. Първите му публикувани стихове са от 1948 г. в сп. „Смена”. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1956 г.). Публикува поезия в издания като „Наш современник”, „Звезда”, „Не¬ва”, „Молодая гвардия”, „Урал”, „Ого¬нек”, „Уральский следопыт”, „Советский воин”, „Молодежная эстрада”, „Дон”, „Радуга”, „Молот”, „Правда”, „Советская Россия”, „Социа¬листическая индустрия”, „Клуб и художественная само¬деятельность”, „Комсомольская жизнь”, „Литературная Россия”, „Неделя” и др. Член е на редакционните колегии на изд. „Современник” и на Средноуралското издателство. Превежда поезия от башкирски, литовски, украински, туркменски, азерски и др. езици на народите на СССР. Отговорен секретар на секция млади писатели към свердловската писателска организация (1951 г.), член на Съюза на писателите на СССР (1958 г.), отговорен секретар на свердловската писателска организация (1958 г.), член на ръководството (1965 г.) и на Централната ревизионна комисия (1976 г.) на Съюза на писателите на РСФСР, секретар на Съюза на писателите на РСФСР (1975 г.). Съставител е на много поетични сборници и антологии като „Поэты Урала”, „Русская советская поэзия Урала”, „Писатели Среднего Урала” и др. Автор е на стихосбирките „В боль¬шую жизнь” (1952 г.), „Перекаты” (1956 г.), „Второе дыхание” (1965 г.), „Солнце и снег” (1969 г.), „Северное сияние” (1972 г.), „Рябиновые зори” (1978 г.), „Автограф” (1979 г.), „Пушица” (1979 г.), „Годы любви” (1981 г.), „Зарницы памяти” (1984 г.), „Зимняя молния” (1988 г.), на повестта „Маменькин сынок” (1975 г.) и др. Заслужил деятел на културата на РСФСР (1973 г.). Умира на 17 май 1991 г. в гр. Свердловск.