„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Сергей Александрович Есенин (1895-1925 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Времето даже камъка руши.
* * *
Готов съм да вървя по отъпкани следи.
* * *
Няма време. Сериозно ли? Няма желание, а време има винаги.
* * *
„Ти си моя” – могат да кажат само ръцете...
* * *
Да живееш с разтворена нашироко душа, е все едно да ходиш с отворен копчилък.
* * *
В този живот да се умира не е ново, но и да се живее, разбира се, не е ново.
* * *
Аз искам да бъда тих и строг. Уча се на мълчание от звездите.
* * *
Животът е измама с очарователна тъга.
* * *
На никого не давайте това, с което сте щастливи!
* * *
О, тези американци! Те са като неунищожим молец. Днес той е дрипльо, а утре е златен крал.
* * *
Христос за мен е съвършенство. Но аз не вярвам в него като другите. Те вярват от страх: какво ще бъде след смъртта? А аз чисто и свято, като в човек, надарен със светъл ум и благородна душа, като в образец на последователна любов към ближния.
* * *
Умей да се смееш, когато е тъжно... Умей да тъжиш, когато е смешно... Умей да изглеждаш равнодушен, когато в душата ти съвсем не е така...
* * *
Любовта е като къпането, трябва или да се гмурнеш с главата надолу, или въобще да не влизаш във водата. Ако ще се присламчваш покрай брега до колене, то само ще те опръскат пръски, а ти ще мръзнеш и злобееш.
* * *
Силата на железобетона и на грамадата от здания са ограничили мозъка на американеца и са свили неговото зрение. Нравите на американците напомнят за незабравимия гоголевски спомен за нравите на Иван Иванович и Иван Никифорович. Както за последните е нямало по-хубав град от Полтава, така и за първите няма по-хубава и културна страна от Америка.
* * *
След чужбинските ми пътувания аз гледам на своята страна и на събитията другояче. Едва изстиналото скитане не ми харесва. Харесва ми цивилизацията, но и не обичам много Америка.
* * *
В дружбата също има чувства...
* * *
Ще те разцелувам, ще се притисна към теб с тялото си и като приятел ще те въведа вкъщи... Да, аз харесвах девойката в бяло, но сега обичам в синьо...
* * *
Ако дяволи се загнездят в душата, значи в нея са живели ангели...
* * *
Ако светата война викне: „Остави Русия, живей в рая!”, аз ще кажа: „Не ми трябва раят! Дайте ми моята родина!”
* * *
Не всеки умее да пее... Не на всеки е дадено да пада като ябълка в чуждите крака...
* * *
Бих забравил завинаги кръчмите и бих захвърлил писането на стихове, ако можех да докосвам нежно ръцете и косите ти с цвете през есента...
* * *
Когато гледах Блок, от мен капеше пот, защото за пръв път виждах жив поет.
* * *
По недоразумение Блок е руснак.
* * *
Аз харесвам цивилизацията. Но не долюбвам Америка. Америка е онази воня, където пропада не само изкуството, но и най-добрите пориви на човечеството. Ако днес държат курс към Америка, то тогава аз съм готов да предпочета нашето сиво небе и нашия пейзаж, къщата, потънала немного в земята, оградата, от плета стърчи огромен прът, в далечината маха с опашка към вятъра мършаво конче. Това не е като небостъргачите, но пък е онова, което отгледа у нас Толстой, Достоевски, Пушкин, Лермонтов...
* * *
Моята лирика е жива с една голяма любов – любовта към родината. Чувството за родината е основно в моето творчество.
* * *
Нямам сили нито да пея, нито да ридая; има горчиви минути, готов съм всички чувства да изливам и звуците сами връхлитат.
* * *
Лъчите на слънчицето се влюбили в зелената тъкан на земята и в цялото й същество – и безсрамно, незабележимо прелюбодействат с нея.
* * *
В бури, в урагани, в житейски студ, при тежки загуби и когато ти е тъжно, да изглеждаш усмихнат и обикновен е най-висшето изкуство на света.
* * *
Ако се докоснат страстите на човека, то, разбира се, няма да се намери истината.
* * *
Има нещо прекрасно в лятото, а с лятото е прекрасно в нас.
* * *
Колко нелеп е целият ни живот. Той ни разваля от люлката и вместо действително истински хора излизат някакви изроди.
* * *
Поетът е длъжен да мисли за смъртта, за да чувства по-силно живота.
* * *
Не ходи под прозореца ми и не тъпчи зелената трева. Аз отдавна те разлюбих, но не плачи, а спокойно си мълчи. Съжалявам те с цялата си душа, какво те интересува моята красота! Защо не ми даваш покой? И защо се терзаеш? Забрави, че съм била твоя, че съм те обичала безумно. Вече не те обичам, а те съжалявам, върви си и не ме мъчи!
* * *
Животът... Не мога да разбера неговото предназначение, дори Христос не е открил целта на живота. Той само е показвал как да се живее. Но какво може да се постигне с това, не е известно на никого.
* * *
Колко малко изживяни години, колко много направени грешки.
* * *
Господството на долара е изяло в тях всички стремежи към каквито и да са сложни въпроси. Американецът е изцяло потопен в „Business” и не иска да знае за останалото.
* * *
На грубите се дава радост, на нежните се дава печал.
* * *
Лице в лице, не ще видиш лицата. Голямото се вижда от разстояние.
* * *
Бий в живота, без да пропускаш!
* * *
Ако ще се гори, нека се гори, пламтейки.
* * *
Глупаво сърце, не бий! Всички сме измамени от щастието.
* * *
Бих помолил читателите да се отнасят към всички мои Исусовци, Божии майки и Николаевци като към приказното в поезията.
* * *
Странни и смешни хора сте вие! Живяхте целия си живот като бедняци, а строяхте божии храмове.
* * *
В приятелството има разюздано щастие.
* * *
И сам зная – разбира се, някога ще ме отведат към небесата. Е, и какво! Това даже е по-добре. Там ще мога да паля цигара от звездите...
* * *
Вие по начало сте гладни един за друг, но по-късно се задавяте.
* * *
Да бъдеш поет – това означава също, че за да не нарушаваш житейската правда, трябва да правиш белези по нежната си кожа, с кръвта на чувствата да милваш чуждите души.
* * *
Който е обичал, той вече не може да обича, който е изгорял, не можеш да го запалиш.
* * *
Аз изживях този живот сякаш между другото, заедно с останалите на земята. И теб те обичах само между другото, заедно с останалите на земята...
* * *
Човеко! Помисли, какъв е твоят живот, когато на пътя са зловещи рани. Богаташо, огледай се около себе си. Стонове и плач заглушават радостта ти. Радостта е там, където на прага не се чуват стонове.
* * *
Трябва да се живее по-лесно, трябва да се живее по-просто, приемайки всичко на света.
* * *
Изкуството за мен не е заплетеност от шарки, а най-необходимата дума от езика, на който аз искам да изразя себе си.
* * *
Ако нямаше ад и рай, човекът щеше да ги измисли.
* * *
На ръкава си ще се обеся...
* * *
Умей да ненавиждаш смъртоносно, тогава ще се научиш да обичаш...
* * *
Русия. Каква красива дума! И роса, и сила, и нещо синьо...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Есенин
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Время даже камень крошит.
* * *
Готов идти по выбитым следам.
* * *
Времени нет. Серьезно? Это желания нет, а время есть всегда.
* * *
„Ты моя” – сказать лишь могут руки…
* * *
Жить с раскрытой нараспашку душой – все равно, что ходить с раскрытой ширинкой.
* * *
В этой жизни умирать не ново, но и жить, конечно, не новей.
* * *
Я хочу быть тихим и строгим. Я молчанью у звезд учусь.
* * *
Жизнь – обман с чарующей тоскою.
* * *
Никому не отдавайте того – с кем счастливы!
* * *
О! Эти американцы. Они – неуничтожимая моль. Сегодня он в оборванцах, а завтра золотой король.
* * *
Христос для меня совершенство. Но я не так верую в него, как другие. Те веруют из страха, что будет после смерти? А я чисто и свято, как в человека, одаренного светлым умом и благородною душою, как в образец в последовании любви к ближнему.
* * *
Умей смеяться, когда грустно… Умей грустить, когда смешно… Умей казаться равнодушной, когда в душе совсем не то…
* * *
Любовь – это купание, нужно либо нырять с головой, либо вообще не лезть в воду. Если будешь слоняться вдоль берега по колено в воде, то тебя только обрызгает брызгами и ты будешь мёрзнуть и злиться.
* * *
Сила железобетона, громада зданий стеснили мозг американца и сузили его зрение. Нравы американцев напоминают незабвенной гоголевской памяти нравы Ивана Ивановича и Ивана Никифоровича. Как у последних не было города лучше Полтавы, так и у первых нет лучше и культурней страны, чем Америка.
* * *
После заграницы я смотрю на страну свою и события по-другому. Наше едва остывшее кочевье мне не нравится. Мне нравится цивилизация, но я очень не люблю Америки.
* * *
В дружбе тоже есть чувства…
* * *
Поцелую, прижмусь к тебе телом и, как друга, введу тебя в дом… Да, мне нравилась девушка вбелом, но теперь я люблю в голубом...
* * *
Если черти в душе гнездятся, значит ангелы жили в ней…
* * *
Если крикнет рать святая: „Кинь ты Русь, живи в раю!”, я скажу: „Не надо рая, дайте родину мою”.
* * *
Не каждый умеет петь… Не каждому дано яблоком падать к чужим ногам…
* * *
Я б навеки забыл кабаки, и стихи бы писать забросил, только б тонко касаться руки, и волос твоих цветом в осень…
* * *
Когда я смотрел на Блока, с меня капал пот, потому что в первый раз видел живого поэта.
* * *
Блок по недоразумению русский.
* * *
Мне нравится цивилизация. Но я очень не люблю Америки. Америка это тот смрад, где пропадает не только искусство, но и вообще лучшие порывы человечества. Если сегодня держат курс на Америку, то я готов тогда предпочесть наше серое небо и наш пейзаж: изба, немного вросла в землю, прясло, из прясла торчит огромная жердь, вдалеке машет хвостом на ветру тощая лошаденка. Это не то, что небоскреб… зато это то самое, что растило у нас: Толстого, Достоевского, Пушкина, Лермонтова…
* * *
Моя лирика жива одной большой любовью, любовью к родине. Чувство родины – основное в моём творчестве.
* * *
Нет сил ни петь и ни рыдать; минуты горькие бывают, готов все чувства изливать, и звуки сами набегают.
* * *
Лучи солнышка влюбились в зеленую ткань земли и во все ее существо, – и бесстыдно, незаметно прелюбодействуют с нею.
* * *
В грозы, в бури, в житейскую стынь, при тяжёлых утратах и когда тебе грустно, казаться улыбчивым и простым – самое высшее в мире искусство.
* * *
Если тронуть страсти в человеке, то, конечно, правды не найдешь.
* * *
Есть что-то прекрасное в лете, а с летом прекрасное в нас.
* * *
Как нелепа вся наша жизнь. Она коверкает нас с колыбели, и вместо действительно истинных людей выходят какие-то уроды.
* * *
Поэт должен думать о смерти, чтобы острее чувствовать жизнь.
* * *
Не ходи ты ко мне под окно, и зелёной травы не топчи. Я тебя разлюбила давно, но не плачь, а спокойно молчи. Я жалею тебя всей душою, что тебе до моей красоты? Почему не даёшь мне покою? И зачем так терзаешься ты? Позабудь что была я твоею, что безумно любила тебя. Я тебя не люблю, а жалею, отойди и не мучай меня!
* * *
Жизнь… Я не могу понять её назначения, и ведь Христос тоже не открыл цель жизни. Он указал только, как жить. Но чего этим можно достигнуть, никому не известно.
* * *
Как мало прожито лет, как много сделано ошибок.
* * *
Владычество доллара съело в них все стремления к каким-либо сложным вопросам. Американец всецело погружается в „Business” и остального знать не желает.
* * *
Грубым дается радость, нежным дается печаль.
* * *
Лицом к лицу, лица не увидать. Большое видится на расстоянье.
* * *
Бейте в жизнь без промаха!
* * *
Коль гореть, так уж гореть сгорая.
* * *
Глупое сердце, не бейся! Все мы обмануты счастьем.
* * *
Я просил бы читателей относиться ко всем моим Иисусам, Божьим матерям и Миколам, как к сказочному в поэзии.
* * *
Странный и смешной вы народ! Жили весь век свой нищими и строили храмы божие.
* * *
Есть в дружбе счастье оголтелое.
* * *
И знаю сам – конечно, меня подвесят когда-нибудь к небесам. Ну так что ж! Это еще лучше! Там можно прикуривать о звезды…
* * *
Вы поначалу голодны друг другом, а позже давитесь.
* * *
Быть поэтом – это значит то же, если правды жизни не нарушить, рубцевать себя по нежной коже, кровью чувств ласкать чужие души.
* * *
Кто любил, уж тот любить не может, кто сгорел, того не подожжешь.
* * *
Эту жизнь прожил я словно кстати, заодно с другими на земле. И тебя любил я только кстати, заодно с другими на земле…
* * *
Человек! Подумай, что твоя жизнь, когда на пути зловещие раны. Богач, погляди вокруг тебя. Стоны и плач заглушают твою радость. Радость там, где у порога не слышны стоны.
* * *
Жить нужно легче, жить нужно проще, все принимая, что есть на свете.
* * *
Искусство для меня не затейливость узоров, а самое необходимое слово того языка, которым я хочу себя выразить.
* * *
Если б не было ада и Рая, их бы выдумал сам человек.
* * *
На рукаве своем повешусь...
* * *
Умей смертельно ненавидеть, тогда научишься любить…
* * *
Россия. Какое красивое слово! И роса, и сила, и синее что-то…
---------------
Руският поет и писател Сергей Есенин (Сергей Александрович Есенин) е роден на 21 септември/3 октомври 1895 г. в с. Константиново (днес Есенино), Рязанска губерния. Пише стихове от 9-годишна възраст, първата му поетична публикация е от 1914 г., а първият му поетичен цикъл излиза през 1915 г. Завършва църковно-учителски институт (1909-1912 г.), известно време посещава Народния университет и Московския университет. През 1918 г. основава издателство „Трудовая артель художников слова”. Членува в литературните групи „Краса”, „Страда”, „Свободная эстетика” и др. Автор е на стихосбирките „Радуница” (1916 г.), „Преображение” (1918 г.), „Есенин С. А., Герасимов М. П., Клычков С. А. Кантата” (1918 г.), „Голубень” (1918 г.), „Трерядница” (1920 г.), „Москва кабацкая” (1924 г.), „Стихи” (1924 г.), „Персидские мотивы” (1925 г.), „О России и Революции” (1925 г.), „Собрание стихотворений” (1925 г.), „Стихотворения 1910-1915” (1925 г.), „Стихотворения 1916-1925” (1925 г.); на поемите „Сказание о Евпатии Коловрате” (1912 г.), „Марфа Посадница” (1914 г.), „Русь” (1914 г.), „Ус” (1914 г.), „Микола” (1915 г.), „Певущий зов” (1917 г.), „Товарищ” (1917 г.), „Отчарь” (1917 г.), „Октоих” (1917 г.), „Пришествие” (1917 г.), „Преображение” (1917 г.), „Иорданская голубица” (1918 г.), „Инония” (1918 г.), „Небесный барабанщик” (1918 г.), „Пантократор” (1919 г.), „Кобыльи корабли (1919 г.), „Сорокоуст” (1920 г.), „Исповедь хулигана” (1920 г.), „Пугачев” (1921 г.), „Страна негодяев” (1923 г.), „Песнь о великом походе” (1924 г.), „Поэма о 36” (1924 г.), „Возвращение на родину” (1924 г.), „Русь советская” (1924 г.), „Русь бесприютная” (1924 г.), „Русь уходящая” (1924 г.), „На Кавказе” (1924 г.), „Поэтам Грузии” (1924 г.), „Баллада о двадцати шести” (1924 г.), „Письмо к женщине (1924 г.), „Письмо от матери” (1924 г.), „Ответ” (1924 г.), „Стансы” (1924 г.), „Письмо деду” (1924 г.), „Ленин” (1924 г.), „Метель” (1924 г.), „Весна” (1924 г.), „Письмо к сестре” (1925 г.), „Мой путь” (1925 г.), „Сказка о пастушонке Пете, его комиссарстве и коровьем царстве” (1925 г.), „Песнь о Евпатии Коловрате” (1925 г.), „Черный человек” (1925 г.), „Анна Снегина” (1925 г.); на книгите с проза, сценарии и мемоаристика „Яр (1916 г.), „У белой воды” (1916 г.), „Бобыль и Дружок” (1917 г.), „Зовущие зори” (1918 г.), „Железный Миргород” (1923 г.) и др. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература. Умира на 28 декември 1925 г. в Санкт Петербург, има предположения, че самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.