„ЗАВИСТЬ”
Глеб Александрович Глинка (1903-1989 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗАВИСТ
Остронос, плешив, угрижен,
на пътечка плъх излиза.
След това беда в беда,
сякаш капки по вода.
Жеравни нозе-върлини
пътя на живота ринат.
Кръг след кръг кръга избрах.
Все не е като при тях...
Ударения
ЗАВИСТ
Остроно́с, плеши́в, угри́жен,
на пъте́чка плъ́х изли́за.
След това́ беда́ в беда́,
ся́каш ка́пки по вода́.
Же́равни нозе́-върли́ни
пъ́тя на живо́та ри́нат.
Кръ́г след кръ́г кръга́ избра́х.
Все́ не е́ като́ при тя́х...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Глеб Глинка
ЗАВИСТЬ
Остроноса, утла, лыса,
На тропинку вышла крыса.
А потом беда к беде,
Словно дождик по воде.
Журавлины длинны ноги
Не нашли пути–дороги.
Расширяются круги…
Всё не так, как у других.
---------------
Руският поет, писател и литературовед Глеб Глинка (Глеб Александрович Глинка) е роден на 2 април 1903 г. в гр. Симбирск. Завършва Висшия литературен институт „В. Брюсов” (1925 г.). Член е на литературната група „Перевал”. Публикува поезия и проза в списания като „Новый мир”, „Красная новь”, „Молодая гвардия”, „Наши достижения” и др. Има сериозни научни разработки по теория на руското стихосложение. В края на 30-те години чете лекции по теория на литературата и теория на стиха в Московския университет, от 1934 г. е старши консултант в изд. „Советский писатель”. През 1941 г. отива доброволец на фронта в състава на т.нар. писателска рота към Краснопресненската дивизия. Попада в плен и до края на войната е в концентрационен лагер. След войната живее във Франция, Белгия и САЩ. Публикува в емигрантски издания, постоянен сътрудник е на сп. „Новый журнал”, през 1954 г. издава в Ню Йорк антологията „На перевале”. Автор е на стихосбирките „Времена года” (1926 г.), „В тени” (1968 г.) и „Было завтрра” (1972 г.) и на книгите с проза „Изразцовая печка” (1929 г.), „Эшелон опаздывает” (1932 г.), „Истоки мужества” (1935 г.) и „Палово на Оке” (1936 г.). Умира на 5 юни 1989 г. в гр. Кебот, щат Върмонт, САЩ.