„НЕВЕСТА”
Константин Константинович Случевский (1837-1904 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГОДЕНИЦА
Мен в разкошен ковчег ме накичиха,
а нима с красота не цъфтях?
Свещи восъчни кръгом обтичаха –
аз и тъй светлоносеща бях!
С медни гроши очите ми стиснаха –
моят взор да не би да блести,
и с иконка сърцето притиснаха,
да не може пак да затупти!
Да не кажа аз нещичко, хлипаха,
само три дни успях да летя!
И с цветя пищни гроба засипаха,
задушиха ме тези цветя...
Ударения
ГОДЕНИЦА
Мен в разко́шен ковче́г ме наки́чиха,
а нима́ с красота́ не цъфтя́х?
Све́шти во́съчни кръ́гом обти́чаха –
аз и тъ́й светлоно́сешта бя́х!
С ме́дни гро́ши очи́те ми сти́снаха –
мо́ят взо́р да не би да блести́,
и с ико́нка сърце́то прити́снаха,
да не мо́же пак да затупти́!
Да не ка́жа аз не́штичко, хли́паха,
са́мо три́ дни успя́х да летя́!
И с цветя́ пи́штни гро́ба заси́паха,
задуши́ха ме те́зи цветя́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Случевский
НЕВЕСТА
В пышном гробе меня разукрасили,
А уж я ли красой не цвела?
Восковыми свечами обставили, –
Я и так бесконечно светла!
Медью темной глаза придавили мне, –
Чтобы глянуть они не могли;
Чтобы сердце во мне не забилося,
Образочком его нагнели!
Чтоб случайно чего не сказала я,
Краткий срок положили – три дня!
И цветами могилу засыпали,
И цветы придушили меня...
1899 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, литературен критик и преводач Константин Случевски (Константин Константинович Случевский) е роден на 26 юли/7 август 1837 г. в Санкт Петербург. Първите му публикации са във в. „Общезанимательный вестник” през 1857 г. През 1855 г. завършва Първи кадетски корпус, обучава се в Академията към Генералния щаб. От 1861 г. слуша лекции в Сорбоната във Франция, изучава философия и естествени науки в университетите в Берлин и Лайпциг в Германия, получава степен доктор по философия в Хайделбергския университет (1865 г.). Публикува поезия и проза в издания като „Иллюстрация”, „Современник”, „Отечественные записки”, „Новое время”, „Словцо”, „Денница”, „Русский вестник” и др. Превежда творчеството на френски и английски творци. От 1867 до 1891 г. работи в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на държавните имущества на Русия. Главен редактор е на в. „Правительственный вестник” (1891-1902 г.). Пише лирическа поезия, поеми, мистерии, пародии, балади, повести, разкази и пътеписи. В творчеството му широко са застъпени трагични и религиозно-мистични мотиви. Лидер е на поетичния кръг „Пятница”. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (в 4 книги, 1880-1890 г.), „Книжки моих старших детей” (1892 г.), „Песни из Уголка” (1902 г.), романа „От поцелуя к поцелую” (1872 г.), книгите с повести и разкази „Виртуозы” (1882 г.), „Застрельщики” (1883 г.), „Тридцать три рассказа” (1887 г.), „Профессор бессмертия” (1892 г.), „Исторические картинки” (1894 г.), „Сочинения К. К. Случевского” (в 6 тома, 1898 г.), „Новые повести” (1904 г.), драми и драматични сцени в стихове като „В снегах” (1879 г.), „Без имени” (1881 г.), „Город упраздняется” (1899 г.), „Поверженный Пушкин” (1899 г.), литературоведчески и историографски разработки като „Явления русской жизни под критикою эстетики” (в 3 брошури, 1866-1867 г.), „По северу России” (в 3 тома, 1888 г.), „Государственное значение св. Сергия и Троицко-Сергиевской лавры” (1889 г.), „Историческое значение св. Сергия” (1891 г.), „По северо-западу России” (в 2 тома, 1897 г.) и др. Умира на 25 септември/8 октомври 1904 г. в Санкт Петербург.