„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Михаил Васильевич Ломоносов (1711-1765 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Малкият човек и върху планина е малък, исполинът е голям и в яма.
* * *
Който малкото не може, за него и голямото е невъзможно.
* * *
Ако нещо добро си направил с труд, трудът ще отмине, а доброто ще остане; ако нещо лошо си направил с удоволствие, удоволствието ще премине, а лошото ще остане.
* * *
Когато към нещо се прибави нещо, тогава то се отнема от друго нещо.
* * *
Красотата, величието, силата и богатството на руския език са достатъчно ясни от книгите, писани в миналото, когато нашите предци още не са знаели никакви правила за съчиняване, но и едва ли са мислили за това, че ги има или че могат да съществуват.
* * *
Нищо не се случва без достатъчно основание.
* * *
Който думи не може да скрие, той и важна тайна няма да запази.
* * *
Природата здраво се придържа към своите закони и навсякъде е еднаква.
* * *
За общото благо, а особено за утвърждаването на науката в отечеството, и срещу собствения си баща да се изправиш, не го смятам за грях... Посветил съм се на това до края си да се боря с неприятелите на руската наука, както вече двадесет години се боря, стоях срещу тях на младини, няма да ги оставя и на старини.
* * *
С помощта на науката разумът прониква в тайната на веществата и показва къде е истината. Науката и опитът са само средство, само начин да се събират материали за разума.
* * *
Науката е ясно познание за истината, просвещение за разума, непорочна радост от живота, похвала на младостта и опора на старостта, строител на градове, полкове, крепост на успеха в нещастие, а в щастието е украшение, навсякъде е верен и неотлъчен спътник.
* * *
Могъществото на Русия ще нараства със Сибир.
* * *
Химията широко простира своите ръце в човешките дела.
* * *
Който стигне до старостта, той ще почувства болестите от разкоша през младостта, следователно на младини трябва да се пазим от лукса.
* * *
Мързеливият човек в нечестен покой прилича на неподвижна блатна вода, която, освен смрад и презрени гадини, нищо друго не произвежда.
* * *
Няма такъв невежа, който да не може да зададе повече въпроси, отколкото би могъл да реши и най-знаещият човек.
* * *
Усърдният труд всички препятствия преодолява.
* * *
Да се забелязват грешките не струва много: да се даде нещо по-добро – това подхожда на достойния човек.
* * *
Един опит аз поставям по-високо от хиляди мнения, родени само от въображението.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Ломоносов
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Малый человек и на горе мал, исполин велик и в яме.
* * *
Кто малого не может, тому и большее невозможно.
* * *
Если ты что хорошее сделал с трудом, труд минется, а хорошее останется, если что худое с удовольствием, то удовольствие пройдет, а худое останется.
* * *
Если к чему-либо нечто прибавилось, то это отнимется у другого.
* * *
Красота, величие, сила и богатство российского языка явствуют довольно из книг, в прошлые века писанных, когда еще не токмо никаких правил для сочинений наши предки не знали, но и о том едва ли думали, что оные есть или могут быть.
* * *
Ничто не происходит без достаточного основания.
* * *
Кто слова утаить не может, тот и важной тайны не удержит.
* * *
Природа крепко держится своих законов и всюду одинакова.
* * *
За общую пользу, а особливо за утверждение наук в отечестве, и против отца своего родного восстать за грех не ставлю... Я к сему себя посвятил, чтобы до гроба моего с неприятелями наук российских бороться, как уже борюсь двадцать лет, стоял за них смолоду, на старости не покину.
* * *
Разум с помощью науки проникает в тайны вещества, указывает, где истина. Наука и опыт – только средства, только способы собирать материалов для разума.
* * *
Наука есть ясное познание истины, просвещение разума, непорочное увеселение жизни, похвала юности, старости подпора, строительница градов, полков, крепость успеха в несчастии, в счастии – украшение, везде верный и безотлучный спутник.
* * *
Могущество России прирастать будет Сибирью.
* * *
Широко распростирает химия руки свои в дела человеческие.
* * *
Кто достигнет старости, тот почувствует болезни от роскошей, бывших в юности, следовательно, в молодых летах должно от роскошей удаляться.
* * *
Ленивый человек в бесчестном покое сходен с неподвижною болотною водою, которая, кроме смраду и презренных гадин, ничего не производит.
* * *
Нет такого невежды, который не мог бы задать больше вопросов, чем может их разрешить самый знающий человек.
* * *
Неусыпный труд все препятствия преодолевает.
* * *
Ошибки замечать не много стоит: дать нечто лучшее – вот что приличествует достойному человеку.
* * *
Один опыт я ставлю выше, чем тысячу мнений, рожденных только воображением.
---------------
Руският поет, художник, преводач, естествоизпитател и учен енциклопедист Михаил Ломоносов (Михаил Васильевич Ломоносов) е роден на 8/19 ноември 1711 г. в с. Мишанинска (сега с. Ломоносово), Архангелогородска губерния. Той е основоположник на съвременния руски литературен език, един от основоположниците на силаботоническото стихосложение. Завършва поетика, риторика и философия в Славяно-гръко-латинската академия в Москва (1734 г.), философия, математика и физика в Киево-Могилянската академия (1735 г.), древни и нови езици и словесност в Санктпетербургския държавен университет (1736 г.) и механика и теоретична химия в Марбургския университет в Германия (1739 г.), специализира ботаника, естествена история и минералогия (1741 г.). Сфери на научната му дейност: химия, физика, филология, естествознание, минералогия, история, металургия, оптика, астрономия, геология, генеалогия. Владее немски, френски и италиански език, изучава западноевропейската литература. Академик (1745 г.), професор по химия (1745 г.) и физика (1746 г.), колежски съветник (1757 г.). Основател е на Московския университет, ръководител е на Историческото събрание, Географския департамент, Академичната гимназия и Академичния университет (1758 г.). Действителен член на Императорската академия на науката и изкуствата (1757 г.), почетен член на Кралската академия на науките в Стокхолм (1760 г.), почетен член на Художествената академия (1763 г.), почетен член на Болонската академия на науките (1764 г.). Сред основните му трудове по красноречие, словесност, теория на стила и поетика са христоматиите „Краткое руководство к риторике” (1743 г.), „Риторика” (1748 г.), „Рассуждение о пользе книг церковных в российском языке” (1757 г.) и „Русская грамматика” (1764 г.). Пише стихове, поеми, трагедии, философски и сатирични оди, превежда творби на Хораций и Анакреон. Поезията му е наситена с натурфилософска научна и космична образност. Умира на 4/15 април 1765 г. в Санкт Петербург.