Автор:Генка Богданова
Времето неумолимо тича.
Времето на старост ни обрича.
Изнизват се години броени.
но в телата - вече уморени,
но в сърцата ни – от болка свити,
още пеят и звънят мечтите.
Времето неумолимо бяга,
и тревога тиха във сърцата ляга.
А часовникът тиктака ли – тиктака
и държи без сън очите ни във мрака.
А душите млади за любов копнеят,
и с мечти красиви до смъртта живеят