Автор: Генка Богданова
...Една черница престаряла,
прозореца с перденце бяло,
една пътека сред цветята,
до болка скъпа и позната,
чешма запяла с глас кристален
под залеза - пожар разпален,
щъркелите бели закръжили,
тук стария си дом открили....
Ах, всяка нощ сънят ме връща
отново в бащината къща
и спомен, скъп като наследство,
ме води в сладкото ми детство.
Сънувам младостта си –лято
на слънчеви мечти богато.
И скъпи гласове дочувам,
и все към тях насън пътувам:
Сестра ми е отново жива,
засмяна, млада,и красива.
Трепти у мене чувство сладко-
пак с обич ме прегръща татко.
А майка ми с любов безбрежна
ме гали със усмивка нежна.
Запява старата черница
с гласа на пъстра пойна птица,
а аз на люлка се люлея
и радостно със нея пея...
Не тръгвай,нощ!О,сън поспри се!
Ах,спомен скъп, при мен върни се!
Душата ми така копнее
отново да те изживее!