На татко
Целувам очите с тъгата стаена,
галя ръката, до кръв наранена,
душата ми, татко, пред теб коленичи,
за да ти каже: „ Така те обичам!“
Чуй ме, за всичко съм аз благодарна:
за твоята обич топла и вярна,
за нежните грижи, на мен посветени,
за дните ти, с тежкия труд осветени.
Прости ми, тъй както бащите прощават,
макар, че децата не го заслужават!
Аз моля, прости ми неволните грешки,
и моите слабости, татко, човешки!
Дано не е късно за мойто признание!
Душата ми мъчи тревожно терзание,
дали са ти казвали всичко очите ми,
дали те раняваха често сълзите ми?
Дали си отгатнал как те обича,
твойто стареещо, мило момиче?