Автор: Генка богданова
На Ангел
Ти беше вятърът немирен,
край мене разлюлял житата.
Аз, пролетният дъх ефирен,
заспал блажено сред цветята.
Ти - страстен като океана.
Аз, бистрата река пенлива.
Ти бе скала, до мен опряна.
А аз до теб - бреза свенлива.
Ти бе горд като красив елен.
Аз –влюбена сърничка нежна.
Орел бе ти, волен, устремен.
Аз, плаха гълъбица нежна.
И още е така след много дни и нощи,
ти – огън, аз – вода, един до друг сме още.
На ябълката сладка двете половини,
земята благодатна и небето синьо,
пясъчните дюни, до тях вълните морски,
гъстите дъбрави и в тях цветята горски,
слънцето огряло пред облаците сиви –
че само като цяло ние сме щастливи!