„ВСТРЕЧА”
Григорий Анатольевич Блох/ Тюрсев (1867-1927 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СРЕЩА
В крайградската градина в ден омаен
по залез, гдето леко диша гръд,
аз срещнах мирно крачещия Каин.
До мен приседна той без капка смут,
глава наведе и учтиво каза:
„Не се живее тъй! Зове ни път,
ще тръгнем с нови стъпки към звездата,
строшили стягите на зъл разгул,
и жива ще е на света водата,
за него грижата ни ще е дълг!
Пред нас е океан на свободата,
кормчия ще е любовта и рул;
часът е близък! Раждането тежко
и бурята над съхнещата прах
с порой бушуващ нов разцвет ще срещнат,
деня усещам, в здрача лъч съзрях!”
Облян със скръб и скука необятни,
под белега на челото видях
ръцете му, с кръвта на брат заляти...
Ударения
СРЕЩА
В крайгра́дската гради́на в де́н ома́ен
по за́лез, где́то ле́ко ди́ша гръ́д,
аз сре́штнах ми́рно кра́чештия Ка́ин.
До ме́н присе́дна той без ка́пка сму́т,
глава́ наве́де и учти́во ка́за:
„Не се́ живе́е тъ́й! Зове́ ни пъ́т,
ште тръ́гнем с но́ви стъ́пки към звезда́та,
строши́ли стя́гите на зъ́л разгу́л,
и жи́ва ште е на света́ вода́та,
за не́го гри́жата ни ште е дъ́лг!
Пред на́с е океа́н на свобода́та,
кормчи́я ште е любовта́ и ру́л;
часъ́т е бли́зък! Ра́ждането те́жко
и бу́рята над съ́хнештата пра́х
с поро́й бушу́вашт но́в разцве́т ште сре́штнат,
деня́ усе́щам, в здра́ча лъ́ч съзря́х!”
Обля́н със скръ́б и ску́ка необя́тни,
под бе́лега на че́лото видя́х
ръце́те му, с кръвта́ на бра́т заля́ти...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Григорий Блох
ВСТРЕЧА
В садах одной из городских окраин,
Где в час заката легче дышит грудь,
Мне встретился гулявший мирно Каин.
Он сел со мной немного отдохнуть
И говорил, поникнув головою:
„Так жить нельзя! Зовет нас новый путь,
Мы вслед пойдем за новою звездою,
Мы цепи зла, как нити, разорвем,
И, окропив весь мир водой живою,
Мы будем жить заботой лишь о нем!
Пред нами светлый океан свободы,
Любовь нам будет кормчим и рулем,
И близок час! Пусть тяжки будут роды, –
Грозой желанной сохнущей земле
Несут расцвет бушующие воды,
Я чую день, видна заря во мгле!..”
Но я исполнен был тоски и скуки
И видел лишь помету на челе
И кровью брата облитые руки...
1927 г.
---------------
Руският поет и преводач Григори Блох (Григорий Анатольевич Блох) е роден на 3/15 ноември 1867 г. в гр. Могильов. Завършва юридическия факултет на Петербургския университет и класа по виолончело при Петербургската императорска консерватория. Адвокат, предприемач, действителен статски съветник, член на Съвета на Международната санктпетербургска търговска банка и на няколко търговски и акционерни дружества, свързани с металургичния и корабостроителния отрасъл. Публикува стихове в издания като „Театральная газета”, „Вестник Европы”, „Петербургская жизнь” и др., известно време е редактор на сп. „Новости”. Превежда сонети на Шекспир. Част от творбите си подписва с псевдонима Григорий Тюрсев. След Октомврийската революция емигрира във Франция. Работи като музикален критик и консултант в търговски банки. Член е на литературния кръг „К познанию России”. Умира на 31 януари 1927 г. в гр. Ница, Франция. През 1928 г. в Париж излиза стихосбирката му „Стихотворения”. Негови стихове са включени в антологията на руската задгранична поезия „Мы жили тогда на планете другой”.