„ПАСТОРАЛЬ”
Владимир Соломонович Ильицкий (р. 1951 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПАСТОРАЛ
Защо ли да тъгувам тъй, какво ми още трябва?
Аз имам дом, градинка имам, февруарски бял
покой е, в дървеса живеят весели дриади
и всички топло ме зоват – това е пасторал!
Аз благонравно съм пастирче – бих могъл да бъда.
И да развъждам зайци мога в земния чифлик.
Не знам защо призвание вълнуващо ме буди.
На масата е мойта снимка с бащиния лик.
Той в четирийсетте герой, аз в шейсетте приклещен...
Приличаме си и по родствени черти, и, знам,
по леките си гимнастьорки и ботуши тежки
и по това какво далеч напред ще видим там...
* Дриади – в древногръцката митология горски нимфи, покровителки на дърветата.
Ударения
ПАСТОРАЛ
Зашто́ ли да тъгу́вам тъ́й, какво́ ми о́ште тря́бва?
Аз и́мам до́м, гради́нка и́мам, февруа́рски бя́л
поко́й е, в дървеса́ живе́ят ве́сели дриа́ди
и вси́чки то́пло ме зова́т – това́ е пастора́л!
Аз благонра́вно съм пасти́рче – би́х могъ́л да бъ́да.
И да развъ́ждам за́йци мо́га в зе́мния чифли́к.
Не зна́м зашто́ призва́ние вълну́вашто ме бу́ди.
На ма́сата е мо́йта сни́мка с ба́штиния ли́к.
Той в четирийсетте́ геро́й, аз в шейсетте́ прикле́штен...
Прили́чаме си и по ро́дствени черти́, и, зна́м,
по ле́ките си гимнастьо́рки и боту́ши те́жки
и по това́ какво́ дале́ч напре́д ште ви́дим та́м...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Ильицкий
ПАСТОРАЛЬ
Какого черта я грущу, чего еще мне надо? –
Имею дом, имею сад, и, хоть сейчас февраль,
но в каждом дереве живет веселая дриада,
и все зовут меня к себе – вот это пастораль!
Я благонравный пастушок, точнее, быть могу им.
Я мог бы разводить кролей на собственной земле.
Но отчего-то я иным призванием волнуем.
Вот фотография моя с отцовской на столе.
Он в сорок… памятном году, я – в шестьдесят… затертом.
Но мы похожи больше, чем по родственным чертам –
по тяжеленным сапогам и легким гимнастеркам
и по тому, как смотрим вдаль и что мы видим там…
---------------
Руският поет, писател и публицист Владимир Илицки (Владимир Соломонович Ильицкий) е роден на 8 февруари 1951 г. в Куйбишевска област. Пише стихове от ученическите години. Завършва Московското суворовско училище и Самаркандската висша танкова командна школа. Служи в танковите войски, работи в завод за автомеханика, в научноизследователски институт и в търговски структури, завеждащ отдел икономика в Митишчинската информационна агенция, главен редактор на електронното списание „Там”. Член е на литературното обединение „Дмитрий Кедрин”. Публикува поезия и проза в списания, алманаси и сборници като „Поэзия”, „День поэзии”, „Московский вестник”, „Дружба народов”, „Magazin”, „Гордость и горечь: Поэзия 70-80-х годов о войне” и др. Автор е на стихосбирките „Курсанты, мальчики, танкисты” (1987 г.), „Древнеегипетский кинематограф” (1999 г.), „От Перловки до Берлина” (2015 г.), на книгите с проза и историческа документалистика „Последний из аргонавтов, или Девяностые годы столетья” (2000 г.), „Наш автограф на земле” (2001 г.) и др. Заслужил деятел на печата в Московска област (2011 г.). Живее в гр. Митишчи, Московска област.