„ДЕВУШКА ИЗ ДЕРЕВНИ”
Василий Дмитриевич Александровский (1897-1934 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОМИЧЕ ОТ СЕЛО
Гласът й променен е, колеблив
и чужд. Като сърна е дива тука.
Сърцето глухо, сякаш нож ръждив,
в гърди неравномерно, тъпо чука.
Как страшно е! Фенери, крясък в хор
и улици, тълпи засуетили...
Присънва й се родният простор,
звънтящ овес, уханен мед на карамфили.
И се върти от слънцето глава...
Коситба е, житата са узрели...
...Бълнуване! Край нея е Москва,
тълпи за зрелища са подивели...
Езикът тежък, сух. В очи мъгла.
Да би на гарата към село да се случи...
А дните бягат, те са колела
над прежде временно разбита участ...
Ударения
МОМИЧЕ ОТ СЕЛО
Гласъ́т й промене́н е, колебли́в
и чу́жд. Като́ сърна́ е ди́ва ту́ка.
Сърце́то глу́хо, ся́каш но́ж ръжди́в,
в гърди́ неравноме́рно, тъ́по чу́ка.
Как стра́шно е! Фене́ри, кря́сък в хо́р
и у́лици, тълпи́ засуети́ли...
Присъ́нва й се ро́дният просто́р,
звънтя́шт ове́с, уха́нен ме́д на карамфи́ли.
И се върти́ от слъ́нцето глава́...
Коси́тба е, жита́та са узре́ли...
...Бълну́ване! Край не́я е Москва́,
тълпи́ за зре́лишта са подиве́ли...
Ези́кът те́жък, су́х. В очи́ мъгла́.
Да би́ на га́рата към се́ло да се слу́чи...
А дни́те бя́гат, те́ са колела́
над преждевре́менно разби́та у́част...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Александровский
ДЕВУШКА ИЗ ДЕРЕВНИ
Колеблющийся голос не похож
На прежний голос. Смотрит дикой серной.
И сердце глухо, точно ржавый нож
Тупым концом стучит неравномерно.
Как страшно здесь! И вспышки фонарей.
И суетня, и улицы, и крики…
Все снится ей простор родных полей,
Звенящие овсы, душистый мёд гвоздики…
И кружится от солнца голова…
Пора косить, хлеба уже созрели…
…Бред. Липкий бред. Вокруг нее Москва
Толпящаяся, жадная до зрелищ…
В глазах круги. Язык тяжел и сух.
Попасть бы на вокзал и там упасть на плиты…
А дни бегут, подобно колесу,
По жизни преждевременно разбитой…
1922 г.
---------------
Руският поет Василий Александровски (Василий Дмитриевич Александровский) е роден на 3/15 януари 1897 г. в с. Баскаково, Смоленска губерния. Участник е в Първата световна война. Първото му отпечатано стихотворение е от 1913 г. в сп. „Живое слово”. Публикува поезия във вестници, списания и сборници като „Правда”, „Известия”, „Беднота”, „Рабочая газета”, „Заветная мысль”, „Луч”, „Наша заря”, „Горн”, „Наши песни” и др. Участва активно в дейността на московски културно-просветни организации, в Асоциацията на пролетарските писатели и литературното обединение „Кузница”. Член е на редакционните колегии на сп. „Гудки” и сп. „Кузница”. Негови стихове са включени в антологиите „Поэты наших дней” (1924 г.), „Антология русской поэзии XX в.” (1925 г.) и др. Автор е на стихосбирките „Восстание” (1918 г.), „Север” (1919 г.), „В огне” (1919 г.), „Рабочий поселок” (1919 г.), „Две России” (1921 г.),, „Деревня” (1921 г.), „Утро” (1921 г.), „Будни” (1922 г.), „Солнечный путь” (1922 г.), „Россыпь огней” (1922 г.), „Голгофа” (1922 г.), „Синь” (1923 г.), „Звон Солнца” (1923 г.), „Поэма о Пахоме” (1923 г.), „Шаги” (1924 г.), „Ветер” (1925 г.), „Подкованные годы” (1926 г.), „Избранные стихи” (1926 г.), „Костер” (1929 г.), „Годы” (1932 г.) и др. Умира на 13 ноември 1934 г. в Москва.