„ИМЯ”
Юрий Ананьевич Сидоров (1887-1909 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИМЕТО
На М. А. Петровски
Стоя на дървесния свод под покрова,
отново започнал старинна игра –
изрязвам с блаженство и старо, и ново
любимото име на нежна кора.
Не плаши ме туй, че сърдитото време
слова ще изтрие. О, щастие строго,
в сърцето отгледало вечното семе
любовно – теб бури да скършат не могат!
Следя острието, полагащо знака,
и името чакам под верния нож.
Промъква се слънчев лъч там през листака
и с радост приветства следнощната мощ.
И няма за минало мъка и ропот;
молба към звездите божествени имам –
поетът, последен в света, на дървото
с любов да изреже любимото име.
Ударения
ИМЕТО
Стоя́ на дърве́сния сво́д под покро́ва,
отно́во запо́чнал стари́нна игра́ –
изря́звам с блаже́нство и ста́ро, и но́во
люби́мото и́ме на не́жна кора́.
Не пла́ши ме ту́й, че сърди́тото вре́ме
слова́ ште изтри́е. О, шта́стие стро́го,
в сърце́то отгле́дало ве́чното се́ме
любо́вно – теб бу́ри да скъ́ршат не мо́гат!
Следя́ острие́то, пола́гашто зна́ка,
и и́мето ча́кам под ве́рния но́ж.
Промъ́ква се слъ́нчев лъч та́м през листа́ка
и с ра́дост приве́тства следно́штната мо́шт.
И ня́ма за ми́нало мъ́ка и ро́пот;
молба́ към звезди́те боже́ствени и́мам –
пое́тът, после́ден в света́, на дърво́то
с любо́в да изре́же люби́мото и́ме.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Сидоров
ИМЯ
М. А. Петровскому
Стою под древесным зелёным покровом,
Опять предаваясь старинной игре, –
Я режу, с блаженством и старым, и новым,
Любимое имя на нежной коре.
Меня не страшит, что сердитое время
Сотрёт эти буквы. О, строгое счастье,
Взлелеявши в сердце нетленное семя
Любви, – для него не бояться ненастья!
Слежу, как кладёт неизменную метку
Глубоко и верно ножа лезвиё.
Луч солнца, пробравшись сквозь ближнюю ветку,
Приветствует радостью дело моё.
Нет горя былого и ропота нету;
Богов я прошу об единой услуге, –
Дозволить последнему в мире поэту
На дереве вырезать имя подруги.
---------------
Руският поет Юри Сидоров (Юрий/ Георгий Ананьевич Сидоров) е роден на 13/25 ноември 1887 г. в гр. Санкт Петербург. Пише стихове от юношеска възраст. От 1906 г. е студент в историко-филологическия факултет на Московския университет. Близък е до литературния кръг на младите символисти „Весы”. Публикува поезия в сп. „Весы”. Живее в Москва. Умира на 21 януари/3 февруари 1909 г. в гр. Калуга. През 1910 г. излиза книгата му „Стихотворения”.