„Я ВСЮ НОЧЬ ПРОСИЖУ У ОКНА...”
Владимир Романович Щиглев (1840-1903 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЦЯЛА НОЩ ПРЕД ПРОЗОРЕЦА МОЙ
Цяла нощ пред прозореца мой –
в светла нощ до зори не заспивам!
Ден тревожен измина... Покой –
и душата ми си отпочива...
Паркът гъсто пред мен зеленее,
неспокойният прах легна в мъх;
ту в небето блести, ту бледнее
златният Петропавловски връх.
Полетях надалеч след мечтите –
в царство свежо на радостен сън!
Но отново – нелеп отрезвител,
ме събужда будилников звън...
Ударения
ЦЯЛА НОЩ ПРЕД ПРОЗОРЕЦА МОЙ
Ця́ла но́шт пред прозо́реца мо́й –
в све́тла но́шт до зори́ не заспи́вам!
Ден трево́жен изми́на... Поко́й –
и душа́та ми си отпочи́ва...
Па́ркът гъ́сто пред ме́н зелене́е,
неспоко́йният пра́х ле́гна в мъ́х;
ту в небе́то блести́, ту бледне́е
зла́тният Петропа́вловски връ́х.
Полетя́х надале́ч след мечти́те –
в ца́рство све́жо на ра́достен съ́н!
Но отно́во – неле́п отрезви́тел,
ме събу́жда буди́лников звъ́н...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Щиглев
Я ВСЮ НОЧЬ ПРОСИЖУ У ОКНА...
Я всю ночь просижу у окна –
В эти светлые ночи не спится!
День тревожный прошел... Тишина,
И душа моя меньше томится...
Парк густой предо мной зеленеет,
Улеглась беспокойная пыль;
То блестит в небесах, то бледнеет
Золотой Петропавловский шпиль.
Я унесся далеко, мечтая, –
Хорошо в царстве радужных снов!
Но меня, каждый раз отрезвляя,
Будит звон заунывный часов...
---------------
Руският поет и драматург Владимир Шчиглев (Владимир Романович Щиглев) е роден на 28 октомври/9 ноември 1840 г. в Царско село, близо до Санкт Петербург. Първите му публикации са в сп. „Весельчак” през 1858 г. От 1862 г. учи няколко години в юридическия факултет на Петербургския университет. Публикува лирични и сатирични стихове и карикатури в издания като „Русское слово”, „Будильник”, „Искра”, „Русь”, „Русская правда”, „Нива”, „Домашняя беседа”, „Дело”, „Петербургский листок”, „Петербургская газета”, „Новости”, „Маляр”, „Северный курьер” и др. Някои от творбите си публикува под псевдонимите Романыч и Шчигров. Много от драматургичните му произведения десетки години не слизат от репертоарите на руските театри. Автор е на книгата „За рюмочку: Картинка буднич. жизни в 1-м д. В. Щигрова” (1888 г.), на пиесите „Чудесный клад” (1869 г.), „Помолвка в Галерной гавани” (1873 г.), драми, комедии и водевили като „Черные и белые”, „Новый Митрофан”, „Сила или свои козыри”, „Сон Петра Ивановича”, „Зарницы”, „Феськина крамола” и др. Пиесите му са събрани в сборниците „Домашний театр” (1889 г.) и „Дюжинка” (1896 г.). Умира на 13/26 октомври 1903 г. в Санкт Петербург. Негови стихове са включени в антологии и сборници като „Санкт-Петербург в русской поэзии. XVIII – начало XX века”, „Санкт-Петербург, Петроград, Ленинград в русской поэзии”, „Сила и Свои козыри. Картинки Петербургской жизни” и др.