Април е. Осми. Праз-ни-чен!
Дантели лъч плете в стъклата.
Едни съседи в тоз момент
крещят си гръмко зад стената.
Отвънка…Старец запъхтян…
(Етаж надолу обитава.)
Красив бил някога, галант.
Разбрах, в Париж се подвизавал.
Поет бил в чуждата страна.
Салонен лъв, гост чакан, знатен.
Днес сам е. По чия вина
безимен жител непознат е?
На припек рижав пес лежи.
Гърбинка грее. Орисия…
Едва понася зими зли.
Плешив и стар е. Ох, горкия!
На вейка кленова врабец
цвърчи, оглася вредом двора.
Пернатко, отпусни гласец,
повикай своята изгора!
Небето в синьо разцъфтя!
Сияе дневното светило.
Вълшебната му топлина
от чаша огнена изпивам.