„К ВОЛГЕ”
Дмитрий Николаевич Садовников (1847-1883 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ ВОЛГА
На тебе нося стихове, река любима,
те – вдъхновени и създадени от теб –
се мяркаха пред мен с окраските си зрими,
като свободни рибки бляскаха напред.
Простор на пясъците ти, цвят на горите,
звънтящи разливи на пролетни води
и странни приказки жигуловски се сплитат,
оставили забележителни следи.
До теб израснах, горд с природата ти станах,
на бреговете ти речта си аз ковах,
сред тихи вечери и шумни урагани,
когато ти разгонваше вълни и страх...
И не забравих, щом съдбата ме прокуди,
по пътя ти как живата вълна шурти,
и ето, на метежни песни нося звуци,
те твои песни са, навяваше ги ти!
* Жигуловски приказки – поволжски предания и легенди.
Ударения
КЪМ ВОЛГА
На те́бе но́ся сти́хове, река́ люби́ма,
те – вдъхнове́ни и създа́дени от те́б –
се мя́ркаха пред ме́н с окра́ските си зри́ми,
като́ свобо́дни ри́бки бля́скаха напре́д.
Просто́р на пя́съците ти, цвят на гори́те,
звънтя́шти ра́зливи на про́летни води́
и стра́нни при́казки жигу́ловски се спли́тат,
оста́вили забележи́телни следи́.
До те́б изра́снах, го́рд с приро́дата ти ста́нах,
на брегове́те ти речта́ си аз кова́х,
сред ти́хи ве́чери и шу́мни урага́ни,
кога́то ти́ разго́нваше вълни́ и стра́х...
И не забра́вих, штом съдба́та ме проку́ди,
по пъ́тя ти как жи́вата вълна́ шурти́,
и е́то, на мете́жни пе́сни но́ся зву́ци,
те тво́и пе́сни са, навя́ваше ги ти́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Садовников
К ВОЛГЕ
Тебе несу стихи, река моя родная,
Они – навеяны и созданы тобой –
Мелькали предо мной, окраскою сверкая,
Как рыбки вольные сверкают чешуей.
Простор песков твоих, лесов живые краски,
Разливы вешние ликующей воды
И темных Жигулей предания и сказки
На них оставили заметные следы.
Я вырос близ тебя, среди твоей природы;
На берегах твоих я речь свою ковал
В затишье вечеров и в шуме непогоды,
Когда, сердитая, ты разгоняла вал...
И я не позабыл, живя с тобой в разлуке,
Разбега мощного твоей живой волны
И вот несу тебе мятежных песен звуки,
Ты навевала их, тобой они полны!..
1883 г.
---------------
Руският поет, фолклорист, етнограф и преводач Дмитрий Садовников (Дмитрий Николаевич Садовников) е роден на 25 април/7 май 1847 г. в гр. Симбирск. Пише стихове от 8-годишен. Първите му публикации са от 1864 г. в сп. „Северная Пчела”. Завършва гимназия (1867 г.). Работи като учител и преводач. Превежда поезия на английски и американски поети като Байрон, По, Тенисън, Лонгфелоу и др. Събира приказки, песни, предания и народни умотворения. Публикува поезия, проза, стихотворни преводи и статии в издания като „Иллюстрированная газета”, „Семья и школа”, „Беседа”, „Век”, „Русские ведомости”, „Современник” и др. Съставител е на сборниците „Загадки русского народа” (1875 г.) и „Сказки и предания Самарского края” (1884 г.). Автор е на фолклорни съчинения, учебници и книги с етнографски разкази като „Русская земля, Жегули и Усолье на Волге” (1872 г.), „Подвиги русских людей” (1873 г.), „Из летней поездки по Волге” (1873 г.), „Наши землепроходцы” (1874 г.), „Языческие сны русского народа” (1882 г.), монографии като „Письма А. Пушкина к Н. Языкову” (1884 г.), „Отзывы современников о Пушкине” (1884 г.) и др. Приживе няма издадена стихосбирка. Умира на 19/31 декември 1883 г. в Санкт Петербург. Негови стихове са включени в книгите „Певец Волги Д. Н. Садовников” (1940 г.), „Загадки русского народа” (1959 г.) и „Избранные произведения” (1989 г.).