„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Александр Сергеевич Грибоедов (1795-1829 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Злите езици са по-страшни от пистолет.
* * *
Всеки има свой талант.
* * *
Ще поспорят, ще пошумят и ще се разотидат.
* * *
Смехът може да се дели с всеки.
* * *
Бих бил радостен да служа, да лакейнича – противно.
* * *
– Къде е по-добре? – Където ни няма.
* * *
Парите са в юмрука, а юмрукът е целият в огъня.
* * *
Повярвали глупаците, на другите предават, стариците веднага бият тревога – и ето го общественото мнение!
* * *
Ще си изпатиш от подобни похвали.
* * *
И димът на отечеството ни е сладък и приятен.
* * *
Който е беден, той не ти подхожда.
* * *
Вратата е отворена за канени и неканени.
* * *
За да имаш деца, не ти трябва ум.
* * *
Щастливите не гледат часовника.
* * *
Грехът не е беда, беда е клюката.
* * *
Ругах аз вашия век безпощадно!
* * *
Възглед и нещо.
* * *
Колкото е по-просветен човек, толкова е по-полезен на своето отечество.
* * *
Има странни сънища, а наяве по-странни.
* * *
Да, за да се получи пост, има много канали.
* * *
Не е нужен друг образец, щом пред очите е примерът на бащата.
* * *
Тя не може да спи от френските книги, а аз спя зле от руските.
* * *
Домовете са нови, но предразсъдъците са стари, няма да ги унищожат нито годините, нито модите, нито пожарите.
* * *
Когато работя, се крия от веселбите, когато ми се лудува – лудувам. Да се смесват тези два занаята е работа за майстори, а аз не съм от тях.
* * *
Какво да кажем! И говори, както пише!
* * *
Какво ново ще ми покаже Москва? Вчера имаше бал, а утре ще има два.
* * *
Който е влюбен, е готов на всичко.
* * *
Послушай ме, лъжи, но с мярка.
* * *
Милион терзания.
* * *
Е, как да не се погрижиш за родния човечец?
* * *
Откровеността не би ни навредила...
* * *
Блажен е, който вярва, топло му е на света!
* * *
Вече как злото те да пресекат? Да вземат всички книги да ги изгорят?
* * *
Не чети като клисар, а с чувство, с разум, с паузи.
* * *
Умът не е в съгласие със сърцето.
* * *
Ще си помислиш, колко е своенравно щастието!
* * *
Къ дето има чудеса, там има малко хармония.
* * *
Още господства смесването на езиците: френски с нижегородски.
* * *
Признавам ви, аз толкова съм чел, че на нищо не се учудвам. Това е моето нещастие.
* * *
Ще тръгна да търся по света къде има ъгълче за оскърбеното чувство.
* * *
Грях е да се присмиваш над старостта.
* * *
А впрочем той ще стигне до известните, защото днес обичат безсловесните.
* * *
Постовете от хора се дават, а хората се заблуждават.
* * *
Умният човек не може да не бъде хитрец.
* * *
Жените няма да надприказваш, загубен труд и време.
* * *
Как от ранни времена сме свикнали да вярваме, че за нас няма спасение без немците...
* * *
А кои са съдиите?
* * *
Съдбата на любовта – да си играе на криеница.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Грибоедов
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Злые языки страшнее пистолета.
* * *
Свой талант у всех.
* * *
Поспорят, пошумят и разойдутся.
* * *
Делить со всяким можно смех.
* * *
Служить бы рад, прислуживаться – тошно.
* * *
– Где ж лучше? – Где нас нет.
* * *
А деньги в кулаке, да кулак-то весь в огне.
* * *
Поверили глупцы, другим передают, старухи вмиг тревогу бьют – и вот общественное мненье!
* * *
Не поздоровится от этаких похвал.
* * *
И дым Отечества нам сладок и приятен!
* * *
Кто беден, тот тебе не пара.
* * *
Дверь отперта для званых и незваных.
* * *
Чтоб иметь детей, кому ума не доставало.
* * *
Счастливые часов не наблюдают.
* * *
Грех не беда, молва не хороша.
* * *
Бранил ваш век я беспощадно!
* * *
Взгляд и нечто.
* * *
Чем человек просвещеннее, тем он полезнее своему отечеству.
* * *
Бывают странны сны, а наяву страннее.
* * *
Да, чтоб чины добыть, есть многие каналы.
* * *
Не надобно другого образца, когда в глазах пример отца.
* * *
Ей сна нет от французских книг, а мне от русских больно спится.
* * *
Дома новы, но предрассудки, стары, не истребят ни годы их, ни моды, ни пожары.
* * *
Когда в делах – я от веселий прячусь, когда дурачиться – дурачусь, а смешивать два эти ремесла есть тьма искусников, я не из их числа.
* * *
Что говорит! И говорит, как пишет!
* * *
Что нового покажет мне Москва? Вчера был бал, а завтра будет два.
* * *
И кто влюблен – на всё готов.
* * *
Послушай, ври, да знай же меру.
* * *
Мильон терзаний.
* * *
Ну как не порадеть родному человечку!
* * *
Не повредила бы нам откровенность эта…
* * *
Блажен, кто верует, тепло ему на свете!
* * *
Уж коли зло пресечь: Забрать все книги бы, да сжечь.
* * *
Читай не так, как пономарь, а с чувством, с толком, с расстановкой.
* * *
Ум с сердцем не в ладу.
* * *
Подумаешь, как счастье своенравно!
* * *
Где чудеса, там мало складу.
* * *
Господствует ещё смешенье языков: французского с нижегородским.
* * *
Признаюсь вам, я столько читал, что ничем не удивлен. Это мое несчастие.
* * *
Пойду искать по свету, где оскорбленному есть чувству уголок.
* * *
Над старостью смеяться грех.
* * *
А впрочем, он дойдет до степеней известных, ведь нынче любят бессловесных.
* * *
Чины людьми даются, а люди могут обмануться.
* * *
Умный человек не может быть не плутом.
* * *
Женщин не переспоришь, потерянный труд и время.
* * *
Как с ранних пор привыкли верить мы, что нам без немцев нет спасенья...
* * *
А судьи кто?
* * *
Судьба любви – играть ей в жмурки.
---------------
Руският поет, писател, драматург, композитор и дипломат Александър Грибоедов (Александр Сергеевич Грибоедов) е роден на 4/15 януари 1795 г. в Москва. Завършил е словесни науки в Московския университет (1808 г.), а след това е завършил и курсовете в нравствено-политическия и физико-математическия факултет. По време на Отечествената война от 1812 до 1815 г. е бил доброволец в Московския гусарски полк. Първите му литературни творби са от 1814 г. От 1817 г. е на дипломатическа служба, има мандати в дипломатическите служби в Персия, Грузия и др. Владее свободно френски, английски, немски и италиански език, разбира латински и древногръцки, по време на дипломатическите си мисии научава арабски, грузински, персийски и турски език. Световна известност му носи римуваната пиеса „От ума си тегли” („Горе от ума”), поставяна в театрите по целия свят. Загива на 30 януари/11 февруари 1829 г., убит от тълпа, нахлула в посолството в гр. Техеран, Персия.