„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Владимир Владимирович Маяковский (1893-1930 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Интелигенция – това е ругателна дума.
* * *
Всеки от нас е по своему кон.
* * *
По-добре да се умре от водка, отколкото от скука!
* * *
С пироните на думите прикован съм аз към хартията.
* * *
– Стиховете Ви са твърде злободневни. Утре те ще умрат. Ще Ви забравят. Безсмъртието не е вашата съдба...
– А вие наминете след хиляда години, там ще поговорим!
* * *
Ленин живя. Ленин живее. Ленин ще живее.
* * *
Приятел ли е по-добре, или брат? Брат, когато той е и приятел – е най-добре.
* * *
Този, който винаги е ясен, според мен, е просто глупав.
* * *
– Не спорете с Лиля. Лиля е винаги права.
– Дори когато каже, че шкафът стои на тавана?
– Разбира се.
– Но нали шкафът стои на пода?
– Това е вашата гледна точка. А какво ще каже вашият съсед отдолу?
* * *
Ако ме обичаш, значи си с мен, за мен, винаги, навсякъде и при всякакви обстоятелства.
* * *
По-тихо, оратори! Ваша е думата, другарю Маузер.
* * *
Видите ли безобразие, не го отминавайте.
* * *
Към Борис Пастернак: „Вие обичате мълниите в небето, а аз – в електрическата ютия.”
* * *
Хокам жена си, но никога няма да захвърля. Тя стана лоша, но я взех добра.
* * *
Красивата жена е рай за очите, ад за душата и чистилище за джоба.
* * *
Надявам се, вярвам, че при мен никога няма да дойде позорното благоразумие.
* * *
Радостта пълзи като охлюв, а мъката лудо бяга.
* * *
– Маяковски, вие се смятате за пролетарски поет, колективист, а винаги пишете: аз, аз, аз.
– А вие как мислите, Николай Втори бил ли е колективист? А той винаги е писал: „Ние, Николай Втори.” И не трябва навсякъде във всичко да се казва „ние”. Ако вие, да допуснем, започнете да се обяснявате в любов на девойка, така ли ще кажете: „Ние ви обичаме.” Тя ще ви попита: „А колко сте вие?”
* * *
Няма на света по-красиви дрехи от бронза на мускулите и свежестта на кожата.
* * *
Към Маяковски: – Ето, вие написахте, че „сред грузинците аз съм грузинец, сред руснаците аз съм руснак...”, а сред глупаците вие кой сте?
Маяковски: – А сред глупаците аз съм за пръв път!
* * *
Какво ме интересуват Фауст и феерията от ракети, плъзгащи се от Мефистофел на небесния паркет! Аз знам, че гвоздеят в моя ботуш е по-кошмарен от фантазията на Гьоте!
* * *
Неудачник не е този, когото съдбата тормози и съседитеъ сочат с пръст, клюкарствайки. Неудачник е този, на когото му върви, а той не успява да улови късмета!
* * *
Конете никога не свършват със самоубийство, защото, лишени от дар слово, нямат възможност да изясняват отношенията си.
* * *
Жените, обичащи моята плът, и тази девойка, гледаща на мен като на брат...
* * *
И когато моят брой години изтанцува до края – с милион капчици кръв ще се покрие следата към бащиния дом.
* * *
Една напечатана глупост създава у двамина убеждението, че и те могат да напишат не по-лоша. Тези двама, написвайки и отпечатвайки, събуждат завист вече у четирима.
* * *
Познавам силата на думата, познавам тревожния звън на думите.
* * *
Юридически – можеш да идеш, където искаш, но фактически – няма никаква възможност да се придвижиш.
* * *
Нали ако звездите въодушевяват – значи това е нужно на някого?
* * *
Театърът не е отразяващо огледало, а увеличително стъкло.
* * *
Ако изложат в музей плачещ болшевик, по цял ден в музея биха стърчали зяпачи. Как не – такова няма да видиш в живота!
* * *
Какво се сърдите? Обещахме и делим поравно: на един – геврек, на друг – дупка от геврек. Това е демократичната република.
* * *
Това време е трудно за перото, но кажете вие, сакати хора, къде, кога, кой велик е избирал път, който да е утъпкан и по-лек?
* * *
Аз, чудотворецът на всичко, което е празнично, няма с кого да ида на празник. Ще взема сега да се сгромолясам по гръб и да опра глава към каменния Невски.
* * *
Отначало животът трябва да се преправи, а като се преправи, може да се възпява.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Маяковский
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Интеллигенция есть ругательное слово.
* * *
Каждый из нас по-своему лошадь.
* * *
Лучше умереть от водки, чем от скуки!
* * *
Гвоздями слов прибит к бумаге я.
* * *
– Ваши стихи слишком злободневны. Они завтра умрут. Вас самого забудут. Бессмертие – не ваш удел…
– А вы зайдите через тысячу лет, там поговорим!
* * *
Ленин – жил. Ленин – жив. Ленин – будет жить.
* * *
Друг лучше или брат? Брат, когда он и друг, – лучше.
* * *
Тот, кто всегда ясен, тот, по-моему, просто глуп.
* * *
– Не спорьте с Лилей. Лиля всегда права.
– Даже если она скажет, что шкаф стоит на потолке?
– Конечно.
– Но ведь шкаф стоит на полу!
– Это с вашей точки зрения. А что бы сказал ваш сосед снизу?
* * *
Если ты меня любишь, значит, ты со мной, за меня, всегда, везде и при всяких обстоятельствах.
* * *
Тише, ораторы! Ваше слово, товарищ Маузер.
* * *
Увидев безобразие, не проходите мимо.
* * *
Борису Пастернаку: „Вы любите молнию в небе, а я – в электрическом утюге”.
* * *
Жену свою хаю, но никогда не брошу. Это стала она плохая, а взял я её хорошую.
* * *
Красивая женщина – рай для глаз, ад для души и чистилище для кармана.
* * *
Надеюсь, верую, во веки не придет ко мне позорное благоразумье!
* * *
Радость ползет улиткой, у горя – бешеный бег.
* * *
– Маяковский, вы считаете себя пролетарским поэтом, коллективистом, а всюду пишите: я, я, я.
– А как вы думаете, Николай Второй был коллективистом? А он всегда писал: „Мы, Николай Вторый”. И нельзя везде во всем говорить „мы”. А если вы, допустим, начнете объясняться в любви к девушке, что же, вы так и скажете: „Мы вас любим”? Она же спросит: „А сколько вас?”
* * *
Нет на свете прекраснее одежды, чем бронза мускулов и свежесть кожи.
* * *
Маяковскому: – Вот вы писали, что „среди грузинов я грузин, среди русских я русский”, а среди дураков вы кто?
Маяковский: – А среди дураков я впервые!
* * *
Что мне до Фауста, феерией ракет скользящего с Мефистофелем в небесном паркете! Я знаю – гвоздь у меня в сапоге кошмарней, чем фантазия у Гете!
* * *
Неудачник не тот, кого рок грызет и соседи пальцем тычут судача. Неудачник – тот кому повезет, а он не сможет словить удачу!
* * *
Лошади никогда не кончают самоубийством, потому что, будучи лишены дара речи, они не имеют возможности выяснять отношения.
* * *
Женщины, любящие мое мясо, и эта девушка, смотрящая на меня, как на брата...
* * *
И когда мое количество лет выпляшет до конца – миллионом кровинок устелется след к дому моего отца.
* * *
Одна напечатанная ерунда создает еще у двух убеждение, что и они могут написать не хуже. Эти двое, написав и будучи напечатанными, возбуждают зависть уже у четырех.
* * *
Я знаю силу слов, я знаю слов набат.
* * *
Юридически – куда хочешь идти можно, но фактически – сдвинуться никакой возможности.
* * *
Ведь если звезды зажигают – значит, это кому-нибудь нужно?
* * *
Театр – не отображающее зеркало, а увеличительное стекло.
* * *
Если бы выставить в музее плачущего большевика, весь день бы в музее торчали ротозеи. Еще бы – такое не увидишь и в века!
* * *
Что кипятитесь? Обещали и делим поровну: одному – бублик, другому – дырку от бублика. Это и есть демократическая республика.
* * *
Это время – трудновато для пера, но скажите вы, калеки и калекши, где, когда, какой великий выбирал путь, чтобы протоптанней и легче?
* * *
Мне, чудотворцу всего, что празднично, самому на праздник выйти не с кем. Возьму сейчас и грохнусь навзничь и голову вымозжу каменным Невским!
* * *
Надо жизнь сначала переделать, переделав – можно воспевать.
---------------
Руският поет, публицист, драматург, режисьор, актьор и художник Владимир Маяковски (Владимир Владимирович Маяковский) е роден на 7/19 юли 1893 г. в гр. Багдати, Кутаиска губерния, сега гр. Имеретия на територията на днешна Грузия. През 1908 г. постъпва в болшевишката фракция на Руската социалдемократическа партия, РСДРП(б), а през 1909 г. е арестуван за подривна дейност. Първите си стихове пише в затвора. От 1911 г. учи в Московското училище по живопис, скулптура и строителство, но след влизането му през 1912 г. в групата на кубофутуристите е изключен от училището. Един от основателите на футуризма и кубофутуризма в Русия, след 1917 г. е изтъкнат представител на социалистическата литература, публикува, агитира, пътува, издава литературни списания като „Левый фронт”, „Новый ЛЕФ” и др. Автор е на произведенията „Владимир Маяковский: трагедия” (1914 г.), „Облако в штанах” (1915 г.), „Флейта позвоночник” (1916 г.), „Простое как мычание” (1916 г.), „Война и мир” (1916 г.), „Человек” (1918 г.), „Ода революции” (1918 г.), „Мистерия-буфф” (1918 г.), „Левый марш” (1919 г.), „150,000,000” (1920 г.), „Люблю” (1922 г.), „Про это” (1923 г.), „Лирика” (1923 г.), „Владимир Ильич Ленин” (1924 г.), „Париж” (1925 г.), „Собранные сочинения” (в 4 тома, 1925 г.), „Как делать стихи?” (1926 г.), „Мое открытие Америки” (1926 г.), „Хорошо!” (1927 г.), „Конь-огонь” (1928 г.), „Клоп” (1929 г.), „Баня” (1930 г.), „Во весь голось” (1930 г.) и др. На български език са издадени книгите му „Стихове” (1945 г.), „Избрани стихове” (1946 г.), „Избрани произведения” (1959 г.), „Леви, леви, леви” (1967 г.), „Избрани стихове” (1972 г.), „Чиста вяра” (1986 г.), „Тринайсетият апостол” (2002 г.) и др. Самоубива се на 14 април 1930 г. в Москва.