„Я ГОРЕ ЗНАЛ...”
Анатолий Александрович Александров (1861-1930 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЪГАТА ЗНАЕХ
Тъгата знаех, в мъка раснах аз,
печал и грижи в детството ми бяха...
Душата ми се вцепеняваше от мраз,
когато с радост другите играха.
Тъгата знаех, мъка ме срази,
но, красотата на душата зърнал,
успях в лицето си – дори и през сълзи –
усмивката сияеща да върна...
Ударения
ТЪГАТА ЗНАЕХ
Тъга́та зна́ех, в мъ́ка ра́снах а́з,
печа́л и гри́жи в де́тството ми бя́ха...
Душа́та ми се вцепеня́ваше от мра́з,
кога́то с ра́дост дру́гите игра́ха.
Тъга́та зна́ех, мъ́ка ме срази́,
но, красота́та на душа́та зъ́рнал,
успя́х в лице́то си – дори́ и през сълзи́ –
усми́вката сия́ешта да въ́рна...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Александров
Я ГОРЕ ЗНАЛ...
Я горе знал, средь горя я возрос;
Знакомы мне заботы и печали...
Мне душу детскую охватывал мороз,
Когда другие весело играли.
Я горе знал, средь горя я возрос;
Но красоту душой подметить гибкой
Умел повсюду я, – и мокрое от слёз
Лицо моё светилося улыбкой...
1887 г.
---------------
Руският поет, литературовед и публицист Анатоли Александров (Анатолий Александрович Александров) е роден на 28 март/9 април 1861 г. в с. Бибино, Тулска губерния. Завършва Ломоносовската учителска семинария при Катковския лицей (1883 г.) и историко-филологическия факултет при Московския университет (1887 г.). Преподава руски език и история на руската литература като приват-доцент в Московския университет (1891-1898 г.) и в редица средни учебни заведения в Рига, Сергиев Посад и Москва. Публикува стихове в издания като „Русский вестник”, „Исторический вестник”, „Московские ведомости”, „Богословский вестник” и др. Главен редактор е на сп. „Русское обозрение” (1892-1898 г.), основател и редактор на в. „Русское слово” (1895-1898 г.). От 1910 г. домът му е културен център на творческата интелигенция от Московска област. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1912 г.) и на трудовете „Об основных мотивах, воззрениях и идеалах в произведениях русской словесности” (1905 г.), „Писатель-подвижник (Памяти Гоголя)” (1909 г.), „Памяти К. Н. Леонтьева” (1915 г.) и „О письмах И. С. Тургенева к графине Е. С. Ламберт” (1916 г.). Умира на 14 март 1930 г. в гр. Сергиев Посад, Московска област.