„ПРИСУТСТВИЕ МИЛОЙ”
Александр Иванович Мещёвский (~1792-~1820 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЮБИМАТА ДО МЕН
Изпълнен с теб съм, щом зорница влива
в далечните вълни лика си блед,
в поток когато месец бял заспива,
изпълнен с теб.
Теб виждам аз, когато вее вятър
в зората на вечерния атлаз,
когато странник търси път в полята,
теб виждам аз.
Теб чувам аз, когато глухо стене
и се разбива в бряг скалист талаз,
в дъбрави сенките когато дремят,
твой чувам глас.
Твой спътник съм: далеч и близо – с теб съм,
душите ни щом слеят се в покой.
Ела – среднощен е над хълма месец...
Аз – спътник твой.
Ударения
ЛЮБИМАТА ДО МЕН
Изпъ́лнен с те́б съм, што́м зорни́ца вли́ва
в дале́чните вълни́ лика́ си бле́д,
в пото́к кога́то ме́сец бя́л заспи́ва,
изпъ́лнен с те́б.
Теб ви́ждам а́з, кога́то ве́е вя́тър
в зора́та на вече́рния атла́з,
кога́то стра́нник тъ́рси път в поля́та,
теб ви́ждам а́з.
Теб чу́вам а́з, кога́то глу́хо сте́не
и се разби́ва в бря́г скали́ст тала́з,
в дъбра́ви се́нките кога́то дре́мят,
твой чу́вам гла́с.
Твой спъ́тник съм: дале́ч и бли́зо – с те́б съм,
души́те ни штом сле́ят се в поко́й.
Ела́ – средно́штен е над хъ́лма ме́сец...
Аз – спъ́тник тво́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Мещёвский
ПРИСУТСТВИЕ МИЛОЙ
Тобой я полн, когда огонь денницы
Блистает мне в стекле далеких волн;
Как месяц спит в потоках бледнолицый,
Тобой я полн.
Тебя я зрю – как пылкой пеленою
Подернет ветр вечернюю зарю;
Как странник путь стремит глухой порою,
Тебя я зрю.
Твой слышу глас, когда, с глухим стенаньем,
Встает волна, о дикий брег дробясь;
В тени дубрав, окинутых молчаньем,
Твой слышу глас.
Твой спутник я: вблизи, вдали – с тобою,
С моей душой сливается твоя.
Приди – уж ночь... и месяц – над горою...
Твой спутник – я.
~1815-1818 г.
---------------
Руският поет и преводач Александър Мешчьовски (Александр Иванович Мещёвский) е роден около 1792 г. Пише стихотворения, романси, балади и поетични преводи. Член е на кръга поети около пансиона към Московския университет. Няколко негови стихотворения са публикувани в сп. „Вестник Европы” и в христоматия на питомци от подготвителните курсове на Московския университет. През 1812 г. е доброволец като младши офицер в армията, но скоро е разжалван във войник и е интерниран в гр. Оренбург. Жуковски, Карамзин и Вяземски правят опити да го реабилитират. Подготвя две ръкописни стихосбирки, но не успява да ги издаде. Умира около 1820 г. в Оренбург.