„ВЗДЫМАЮТ ЛИ БУРИ ГЛУБОКУЮ ДУШУ...”
Николай Владимирович Станкевич (1813-1840 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДУШАТА ДЪЛБОКА РАЗВИХРЯТ ЛИ БУРИ
Душата дълбока развихрят ли бури,
цъфти ли усмивка на светло лице –
аз виждам в теб таз необятна природа,
аз виждам свят сигурен на божество!
Ти, образ и знак на вселената моя,
изчезваща бурно в началния лъч,
ти образ си радостен на дух спокоен,
открил своя свят и сред себе си бог.
Но тежките, страшните бури навлизат
понякога в твойта дълбока душа,
избухват съмнения, страсти и диво
започва делата си хаосът пак.
Ударения
ДУШАТА ДЪЛБОКА РАЗВИХРЯТ ЛИ БУРИ
Душа́та дълбо́ка разви́хрят ли бу́ри,
цъфти́ ли усми́вка на све́тло лице́ –
аз ви́ждам в теб та́з необя́тна приро́да,
аз ви́ждам свят си́гурен на божество́!
Ти, о́браз и зна́к на вселе́ната мо́я,
изче́звашта бу́рно в нача́лния лъ́ч,
ти о́браз си ра́достен на дух споко́ен,
откри́л сво́я свя́т и сред се́бе си бо́г.
Но те́жките, стра́шните бу́ри навли́зат
поня́кога в тво́йта дълбо́ка душа́,
избу́хват съмне́ния, стра́сти и ди́во
запо́чва дела́та си ха́осът па́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Станкевич
ВЗДЫМАЮТ ЛИ БУРИ ГЛУБОКУЮ ДУШУ...
Вздымают ли бури глубокую душу,
Цветет ли улыбка на светлом лице –
Я вижу в тебе необъятность природы,
Я вижу незыблемый мир божества!
Ты образ вселенной, стремящейся бурно
Исчезнуть в начале и свете своем,
Ты образ отрадный спокойного духа,
Нашедшего мир свой и бога в себе.
Тяжелые, страшные бури нисходят
Порою в глубокую душу твою,
Взрываются страсти, сомненья, и дико
Работу свою начинает хаос.
1831 г.
---------------
Руският поет, драматург и публицист Николай Станкевич (Николай Владимирович Станкевич) е роден на 27 септември/9 октомври 1813 г. в с. Удеревка, Воронежска губерния. Първите му публикувани стихотворения са от 1829 г. Завършва факултета по словесност при Московския университет (1834 г.). Изучава философията на Шелинг, Кант, Хегел и др. Интересува се от литература, театър, история, логика, естетика, религия и метафизика. Организира и ръководи творческата група „Кружок Станкевича”. През 1837 г. слуша лекции в Берлинския университет. Автор е на трагедиите „Василий Шуйский” (1830 г.) и „Несколько мгновений из жизни графа Т.” (1834 г.). До нас са достигнали 35 негови стихотворения, част от които са публикувани в „Литературная газета”, „Телескоп” и „Молва”. Умира на 25 юни/7 юли 1840 г. в гр. Нови Лигуре, Италия. Най-стойностни в творческото му наследство са неговите писма, в които е документиран духът на времето.