„НЕ ТУМАНАМИ, НЕ МГЛОЙ...”
Николай Григорьевич Цыганов (1800-1833 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ ОТ ЗДРАЧ И ОТ МЪГЛИ
„Не от здрач и от мъгли
слънчице се слиса,
ах, не с облачни стрели
ясното закри се –
изгоряха светлини
в гробната могила!
Няма вече светли дни
тук без мойта мила!
Няма ведрия й свят
с нежност да обливам,
няма да я възкресят
сълзите горчиви!
Кон последен оседлай,
на война да ида...
Вече родният ми край
няма да ме види!”
И като стрела лети
в битката зловеща...
С яростна срела лети
там смъртта насреща!
Ударения
НЕ ОТ ЗДРАЧ И ОТ МЪГЛИ
„Не́ от здра́ч и от мъгли́
слъ́нчице се сли́са,
а́х, не с о́блачни стрели́
я́сното закри́ се –
изгоря́ха светлини́
в гро́бната моги́ла!
Ня́ма ве́че све́тли дни́
ту́к без мо́йта ми́ла!
Ня́ма ве́дрия й свя́т
с не́жност да обли́вам,
ня́ма да я възкреся́т
съ́лзите горчи́ви!
Ко́н после́ден оседла́й,
на война́ да и́да...
Ве́че ро́дният ми кра́й
ня́ма да ме ви́ди!”
И като́ стрела́ лети́
в би́тката злове́шта...
С я́ростна срела́ лети́
та́м смъртта́ насре́шта!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Цыганов
НЕ ТУМАНАМИ, НЕ МГЛОЙ...
„Не туманами, не мглой
Солнышко затмилось,
Ах! не тучей громовой
Ясное закрылось –
Потушился свет очей
Раннею могилой!
Мне не ведать красных дней,
Не видать уж милой!
Мне ее не разбудить
Нежными речами,
Ах, ее не воскресить
Горькими слезами!
Оседлаю ж я коня,
Сгину в ратном поле...
И родной мой край меня
Не увидит боле!”
И стрелою он летит
В поле, в грозну сечу...
И быстрей стрелы летит
Смерть ему навстречу!
1832 г.
---------------
Руският поет и актьор Николай Циганов (Николай Григорьевич Цыганов) е роден на 4/16 декември 1800 г. (по други данни през 1797 г.) в Санкт Петербург. Първите му поетични публикации са от 1828 г. Публикува стихове в периодични издания като „Литературный кабинет”, „Молва”, „Телескоп” и „Северная Пчела”. От 1816 до 1828 г. е член на саратовската театрална трупа, с която изнася представления в различни градове на страната, а от 1828 г. е артист в московския Малый театр и в Большой театр. Пише стихове с фолклорна стилистика, които изпълнява на сцената, акомпанирайки си с китара. Подготвя стихосбирка със своите песни, но приживе не успява да я издаде, книгата „Русские песни Н. Цыганова” излиза през 1834 г. Умира на 30 ноември/12 декември 1833 г. (по други данни през 1832 г.) в Москва. Негови стихове са включени в списания, алманаси и сборници като „Репертуар и Пантеон”, „Дешёвой библиотеки”, „Русские поэты”, „Песни русских поэтов (XVIII – в первая половина XIX века)”, „Песни и романсы русских поэтов” и др. Много от текстовете му са изгубени, до нас са достигнали 44 негови песни.