„УТЕШЕНИЕ”
Евгений Лукич Милькеев (1815-1845 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
УТЕШЕНИЕ
Със залеза тих мрак се спуска над земята
и със звезди се гизди сводът необятен,
едва забележими точици безчет
в редици построяват звездния просвет.
Роб на тъгите земни и на страст житейска,
към тях издигнах взор – и чувство на утеха
усетих, непознато в моите била:
безбройността на необятни светила
и дълбината в свят на свята безконечност
представиха в душата тайнствената вечност...
Метежен земен син – си казах, – в тез дела
какво са твоите страдания нищожни?
Пред гледката небесна чезне болна жал.
Безумно не пилей роптания тревожни,
безсмъртна е, повярвай, твоята душа.
Ударения
УТЕШЕНИЕ
Със за́леза тих мра́к се спу́ска над земя́та
и със звезди́ се ги́зди сво́дът необя́тен,
едва́ забележи́ми то́чици безче́т
в реди́ци построя́ват зве́здния просве́т.
Роб на тъги́те зе́мни и на стра́ст жите́йска,
към тя́х изди́гнах взо́р – и чу́вство на уте́ха
усе́тих, непозна́то в мо́ите била́:
безбройността́ на необя́тни светила́
и дълбина́та в свя́т на свя́та безконе́чност
предста́виха в душа́та та́йнствената ве́чност...
Мете́жен зе́мен си́н – си ка́зах, – в те́з дела́
какво́ са тво́ите страда́ния ништо́жни?
Пред гле́дката небе́сна че́зне бо́лна жа́л.
Безу́мно не пиле́й ропта́ния трево́жни,
безсмъ́ртна е, повя́рвай, тво́ята душа́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Милькеев
УТЕШЕНИЕ
С закатом тихий мрак на землю опускался,
Величественный свод звездами убирался,
И точками, едва приметными, оне
Являлись чередой на ясной вышине.
Раб горестей земных, житейского волненья,
К ним поднял я глаза – и чувство утешенья,
Неведомое мне дотоле, ощутил:
Бесчисленность вдали затепленных светил,
Святая глубина небес, их бесконечность
Представили душе таинственную вечность...
Мятежный сын земли! – себе я говорил, –
Что значат все твои мгновенные страданья?
Пред зрелищем небес умолкнуть им должно.
Вперед не изъяви безумного роптанья
И верь: твоей душе бессмертие дано.
1842 г.
---------------
Руският поет Евгени Милкеев (Евгений Лукич Милькеев) е роден през 1815 г. в гр. Тоболск, Тюменска област. Работи като чиновник в Тоболск, Петербург и Москва. Подкрепян е творчески от В. Жуковски. Първите му публикувани стихотворения са в сп. „Современник” през 1839 г. Посещава московските литературни салони. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1843 г.), която предизвиква и хвалебстени, и крайно отрицателни отзиви. Самоубива се през 1845 г. в Москва. Данни за живота и творчеството му има в книги и монографии като „Неизвестный поэт-сибиряк Е. Милькеев”, „Сибирский поэт Е. Л. Милькеев”, „Сибирский литературный календарь” и „Очерки русской литературы Сибири”.