„ХУДОЖНИК”
Борис Николаевич Алмазов (1827-1876 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ХУДОЖНИК
Повярвай, не любов, не страстните мечти
от красотата строга в мен пораждаш ти!
Не, в мен не се роят желания нечисти,
когато, в свято съзерцание умислен,
в благоговение стоя пред твоя блян,
изцяло поразен от теб, смутен и ням.
Като същински скит, към блясък непривичен,
аз с трепет в теб съзирам образа античен,
невярващ в туй, че той в мечтите ми за мен
случайно в сляпата природа е роден:
като божествена Диана ще те видя,
изваяна от майсторска ръка на Фидий.
Ударения
ХУДОЖНИК
Повя́рвай, не любо́в, не стра́стните мечти́
от красота́та стро́га в ме́н пора́ждаш ти́!
Не, в ме́н не се роя́т жела́ния нечи́сти,
кога́то, в свя́то съзерца́ние уми́слен,
в благогове́ние стоя́ пред тво́я бля́н,
изця́ло поразе́н от те́б, смуте́н и ня́м.
Като́ съшти́нски ски́т, към бля́сък неприви́чен,
аз с тре́пет в теб съзи́рам о́браза анти́чен,
невя́рвашт в туй, че то́й в мечти́те ми за ме́н
случа́йно в сля́пата приро́да е роде́н:
като́ боже́ствена Диа́на ште те ви́дя,
изва́яна от ма́йсторска ръка́ на Фи́дий.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Алмазов
ХУДОЖНИК
Нет, верь мне, не любовь, не страстные мечты
Красою строгою во мне рождаешь ты!
Нет, не горят во мне нечистые желанья,
Когда я, погружен в святое созерцанье,
В благоговении стою перед тобой,
Весь поражен тобой, растерянный, немой.
Как истый скиф, к красе высокой непривычный,
Гляжу я с трепетом на образ твой античный,
И мне не верится в мечтах моих, что он
Слепой природою случайно порожден:
Ты всё мне чудишься божественной Дианой,
Рукою Фидия разумно изваянной.
1862 г.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик и преводач Борис Алмазов (Борис Николаевич Алмазов) е роден на 27 октомври/8 ноември 1827 г. в гр. Вязма, Смоленска област. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1848-1851 г.). От 1851 до 1856 г. е редактор в сп. „Московитянин”. Ползва литературния псевдоним Ераст Благонравов. Член е на Обществото на любителите на руската словесност. Работи като чиновник в учебни ведомства и в синодална печатница. Превежда поезия от Шилер, Гьоте, Мюсе, Шение и др. Публикува поезия, проза и поетични преводи в издания като „Библиотека для чтения”, „Русский вестник”, „Развлечение”, „Утро”, „Искра”, „Заноза”, „Зритель общественной жизни, литературы и спорта”, „Детский журнал”, „Русский архив”, „Семейные вечера” и др. Автор е на книгата с литературни пародии „Диссонансы” (1863 г.), стихосбирката „Стихотворения” (1874 г.), повестта „Катенька” (1875 г.) и др. Умира на 3/15 април 1876 г. в Москва. Творчеството му е събрано в тритомника „Сочинения Б. Н. Алмазова” (1892 г.).