„НЕ ВЧЕРА ЛИ В ТЕНИ, МЕЖ ЗЕЛЕНЫХ ВЕТВЕЙ...”
Иван Осипович Лялечкин (1870-1895 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ ДО ВЧЕРА ЛИ В СЯНКАТА МЕЖДУ ЗЕЛЕНИТЕ КЛОНИ
Не до вчера ли в парка, със слънце облят,
за надежди ни свиреше славеят млад?
Не до вчера ли, скръб непознали,
ние двамата бяхме мечтали?
Беше тихо, след бурята свежо бе там
и земята, обвяна от дрямка, тамян
кротко пушеше, в сън да преваля,
и се вихреше залезът ален.
А сега си печална и бледа до мен
и следиш от прозореца мрачния ден,
търсиш блян, сред душата изгубен,
не проронваш усмихнати думи.
Моя радост, почакай, след бурния час
тюркоазът небесен ще блесне над нас
и след лошото време, засмяно
идва щастието ни желано.
Ударения
НЕ ДО ВЧЕРА ЛИ В СЯНКАТА МЕЖДУ ЗЕЛЕНИТЕ КЛОНИ
Не до вче́ра ли в па́рка, със слъ́нце обля́т,
за наде́жди ни сви́реше сла́веят мла́д?
Не до вче́ра ли, скръ́б непозна́ли,
ние два́мата бя́хме мечта́ли?
Бе́ше ти́хо, след бу́рята све́жо бе та́м
и земя́та, обвя́на от дря́мка, тамя́н
кро́тко пу́шеше, в съ́н да прева́ля,
и се ви́хреше за́лезът а́лен.
А сега́ си печа́лна и бле́да до ме́н
и следи́ш от прозо́реца мра́чния де́н,
тъ́рсиш бля́н, сред душа́та изгу́бен,
не проро́нваш усми́хнати ду́ми.
Мо́я ра́дост, поча́кай, след бу́рния ча́с
тюркоа́зът небе́сен ште бле́сне над на́с
и след ло́шото вре́ме, засмя́но
и́два шта́стието ни жела́но.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Лялечкин
НЕ ВЧЕРА ЛИ В ТЕНИ, МЕЖ ЗЕЛЕНЫХ ВЕТВЕЙ...
Не вчера ли в тени, меж зеленых ветвей,
Нам о счастье свистал молодой соловей?
Не вчера ли, не зная печали,
Мы сидели вдвоем и мечтали?
Было тихо в саду, освещенном грозой,
И земля, вся обвеяна нежной дремой,
Фимиамы куря, засыпала,
И заря разгоралася ало.
А сегодня печальна, тиха и бледна,
Как и пасмурный день, ты сидишь у окна,
Смутным грезам отдавшись душою,
И не вымолвишь слова со мною.
Подожди, моя радость, промчится гроза –
И над нами заблещет небес бирюза,
И на смену глухому ненастью
Улыбнется желанное счастье.
1891 г.
---------------
Руският поет, драматург и преводач Иван Лялечкин (Иван Осипович Лялечкин) е роден на 1 април 1870 г. в гр. Пенза. От 1889 до 1893 г. учи в лесотехнически институт в Петербург. Известно време работи в Департамента по земеделие и държавни имущества. Първите му публикации са от 1891 г. Публикува поезия в издания като „Всемирная иллюстрация”, „Труд”, „Живописное обозрение”, „Звезда”, „Наблюдатель”, „Неделя”, „Север”, „Петербургский листок”, „Новости и биржевая газета”, „Свет”, „Петербургская жизнь”, „Новости” и др. Превежда сонети на Петрарка. Участва като актьор в самодейни театри и в Новоохотинския театър в Петербург, изявява се като театрален рецензент, автор е на комедии и водевили като „Воинственные жены”, „Мамушки”, „В дебрях лесных” и „Любовь на выдумки хитра”. Приживе няма издадена стихосбирка. Негови стихове са включени в сборника „Молодая поэзия” (1895 г.). Умира на 27 декември 1895 г. в гр. Калуга.