„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Илья Григорьевич Эренбург (1891-1967 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Вие ме питате, какво искам? Много просто – да живея.
* * *
Човекът е по-слаб от муха и по-силен от желязо.
* * *
Трябва да умееш да си отиваш – това е най-важното.
* * *
Когато очевидците мълчат, се раждат легендите.
* * *
Не само гората расте неравно, а и хората.
* * *
Не се предавай жив, бягай, не плачи, не моли за милост.
* * *
Когато лъвът разговаря с тигъра, за заека е най-добре да мълчи.
* * *
Аз написах на един позив: „Господ е дал на немците три качества – ум, порядъчност и националсоциализам, но никой не притежава повече от две достойнства. Ако немецът е умен и националсоциалист, то той е непорядъчен, но ако той е умен и порядъчен, то той не е националсоциалист.”
* * *
Умолявам ви, не украсявайте тоягите с теменужки!
* * *
А кралството тук не присъства и Хамлет страда от себе си, не от епохата.
* * *
Да се движиш – това означава да живееш, а да седиш на едно място – това означава да умреш.
* * *
В продължение на много векове религията е изпълнявала ролята си да отслабва човешките емоции. За това тя създаде изкуството и сега умира от конкуренцията на собственото си дете.
* * *
Стига сте измервали града с крачки. Градът е тесен, но дълъг. Изобщо като живота.
* * *
– Какво ви е? Може би имате грип с усложнения?
– Имам любов с усложнения.
* * *
Да, вие няма да ме разберете. Може ли птицата да разбере, че рибата се задушава на свеж въздух, а рибата, че птицата загива във водата? Това са два свята. А аз? Аз, мой сърдити приятелю, имам и хриле, и бели дробове.
* * *
– Когато ни убият, хайде да легнем един до друг.
– Но ние ще паднем в ямата, както дойде. Как могат мъртвите да легнат един до друг?
– Могат. Ще застанем в края на гроба, ще се прегърнем и заедно ще паднем. Това е всичко.
* * *
Книгата трябва да възпитава, а не да обърква.
* * *
Ние сме листенца, а наоколо – урагани.
* * *
Слава богу, при съветската власт всичко е възможно.
* * *
Коротеев е умен човек, защо му е да казва това, което мисли?
* * *
Що се отнася до Русия, то аз вече чух за вашия странен обичай да излизате срещу картечниците с икони, и го отнасям към лошото развитие на мрежата от училища и железници.
* * *
– Кажи ми, в твоята велика страна свети ли слънце?
– Разбира се! Когато на небето има слънце, то свети.
– А вали ли дъжд в твоята велика страна?
– Що за въпроси? Когато вали дъжд, тогава той вали.
– А има ли в твоята велика страна дребен добитък?
– Да даде бог и на тебе толкова дребен добитък, колкото има в моята страна.
Замислил се царят на диваците, а след това казал:
– Знаеш ли какво, Александър Македонски, ако в твоята страна още свети слънцето и още вали дъжд, то това е само заради дребния добитък.
* * *
Той обичаше парите, обичаше ги предано, нежно, може даже да се каже, безкористно.
* * *
Това, което Гестапо наричаше работа, на всички други езици означаваше смърт.
* * *
Най-лошото от всичко – да се окажеш в дома си чужд човек.
* * *
Ако не може да се прескочи, трябва да се пропълзи.
* * *
Лесно се пости на двадесет години, но не и на шейсет.
* * *
Казах му вежливо, но в същото време развълнувано: „Вие напразно чакате. Готов съм. На вашите услуги съм. Ето моя паспорт, книжката ми със стихове, две фотографии, ето тялото и душата ми.”
* * *
Живеейки достатъчно години в Америка, от разказите на пристигащи и от вестникарски статии мистър Кул научи, че Европа е лишена от нравственост и организация. Двата могъщи лоста ва цивилизацията – библията и доларът – не вървели в Европа ръка за ръка.
* * *
Коне, опомнете се!
* * *
Човек се учи до смъртта си.
* * *
Свобода, която не е закърмена с кръв, а е получена даром, като бакшиш, издъхва.
* * *
Далеч преди нашето време, през 1870 г., Флобер написа: „Ние ще навлезем в ерата на глупостта. В ерата на утилитаризма, милитаризма и американизма.”
* * *
Той едновременно четеше Библията, диктуваше на стенографката писмо до министъра на изящните изкуство на Чили, слушаше по телефона цената на добитъка в Чикаго, беседваше с нас, пушеше дебела пура, ядеше рохко яйце и разглеждаше фотографията на някаква гърдеста актриса.
* * *
Алексей Спиридонович обичаше да изказва своето преклонение пред „шаячната Русия”, да противопоставя на тъпата и сита Европа нейната „смирена голота”. Той с нищо не се занимаваше и в анкетите на хотелите в графата „професия” гордо поставяше „интелигент”, с което доста смущаваше портиерите.
* * *
Четях и мислех: защо не съм се родил двайсет години по-рано? А работата не е в това. Всяка епоха проверява сърцето по своему, важно е не каква е епохата, а какво е сърцето.
* * *
Запомних още един разговор. Хеминтуей каза, че иначе критиците не са глупаци, а само се преструват на глупаци: „Аз прочетох, че всички мои герои са неврастеници. А че на земята има мръснишки живот – това не се брои. Най-общо те наричат «неврастения», когато на човек му е зле. Бикът на арената също е неврастеник, а на ливадата той е здрав младеж, ето в какво е работата...”
* * *
Вие десет пъти се разхождахте с мен в парка и нито веднъж не се сетихте, че можете нахално да ме целунете. Вие трябва да се ожените не за жена, а за някаква божа кравичка.
* * *
Всички министри, даже бъдещите, се разкайваха и обещаваха, бъдейки министри, да не бъдат министри.
* * *
Нима ще трогнеш тези изверги със сълзи. Ще мълчим! Ще бъдем горди!
* * *
Защо всички се ругаят?
* * *
Вече си създадох свои навици: даже обядвайки, аз презирам лошата материя.
* * *
Само в мъката се познават истинските отношения.
* * *
Аз съвсем случайно не умрях. Значи, длъжен съм да живея.
* * *
Ние останахме сами в този измислен и, според съвършено точните показания на всички руски писатели, несъществуващ в действителност град.
* * *
Къде, в кой бардак толкова мислят за похот, както в килията на аскета или в стаичката на старата мома?
* * *
Нима може да се чете Ницше или Шопенхауер, ако редом пищи бебе?
* * *
Когато четеш на глас стиховете на Ахматова, и то не в огромна зала, даже в тясна спалня – това е почти оскръбление, те трябва не да се говорят, а да се шепнат. А „камерен Маяковски” – това е явна безсмислица. Неговите стихове трябва да се крещят, тръбят, да изригват на площадите.
* * *
Нима е мислима свобода извън пълната хармония? Тя бързо се превръща в скрито робство. Аз ставам свободен, като потискам други. Много бързо можеш да се научиш да не ограничаваш себе си, но са нужни железни векове на ново нечувано изпитание, за да се изгуби волята да се притискат другите. Не вярвайте на прекрасните басни и въздишки за Елада. Историята е наложила своята преобразяваща завеса на свободния мъдър философ, чието отходно място е изкопал най-обикновен роб.
* * *
Измисленият бог все пак е нещо по-добро от обикновените хора.
* * *
Действието започва там, където свършва високоумното „но”.
* * *
Всички, които бяха в Звенигородския лагер, ги убиха през април 1942 г. Убиха осемдесетгодишната Хана Лернер, защото е твърде стара, и бебето Мани Финенберг – само на един месец, защото е твърде младо.
* * *
Париж миришеше на пудра, а след това на алкохол.
* * *
Случва се и храчката да заслужава уважение.
* * *
Аз свикнах със загубите, но все още не мога да се примиря: боли ме.
* * *
Човешките ценности – радостта от труда, борбата, любовта, изкуството – осъзнаваш не от училищните уроци и не от книгите, а от житейския опит. Но има и такива ценности, които започваш да разбираш в недоимък и в изолация.
* * *
Твърде много и дрипи, и поети, и жени, и цветя, и бутилки, и хора! Твърде много от всичко!
* * *
Мравунякът в гората няма да направи особено впечатление на случайния минувач – куп мравки и толкова. Ето и нашето гето – външно всичко е сиво, суетливо, наплашено, полугладно. А в действителност и в гетото животът е пълен с напрежения и трагедии.
* * *
Човекът не е добър и не е зъл: той може да бъде по-добър, може да бъде и много зъл.
* * *
Понякога човек по-добре разбира какво му трябва, отколкото всички лекари.
* * *
Щастието се вижда от сто версти, а мъката трябва да може да се подуши.
* * *
Видимо човекът е устроен така, че постоянно приема своите желания за действителност и често като лунатик прави крачка в празното, разбива се или се събужда с почупени кости.
* * *
Ако нямаш часовник, можеш да слушаш как шуми дъждът, защото никакви книги не могат да ти отнемат дъжда, а и усмивката те няма да ти отнемат, и греха няма да ти отнемат, и няма да ти отнемат любовта.
* * *
Напускането на живота никога не е съблазнявало французите: тях не ги притеглят нито небесата, нито манастирите, нито „кулите”. На французина му е скучно и празно без хора.
* * *
Човекът е сложно същество: не е птица и не е риба, живее в различни стихии, живее различен и различно. Но видимо почти на всеки му се случва поне веднъж в живота да се окаже отделен от самия себе си, от привичните си размисли и съмнения, от приятелския кръг, от своята вътрешна тема.
* * *
Особено мноброен бе митингът на министрите, тъй като на него бяха поканени бивши, настоящи и бъдещи министри.
* * *
И още имате писател... О, колкоте са трудни тези славянски имена! Спомних си! „Толстой” – това е нещо като нашия Дюма.
* * *
Тихо, гледайки ме в очите, той промълви: „Аз знам за кого ме вземате. Но него го няма.” Тези думи, които не се различават много от обичайните наставления на лекуващия ме лекар по нервни болести, ми се сториха като откровение – чудно и гнусно.
* * *
– У вас гадаят ли на маргаритки?
– Разбира се. „Обича – не обича, към сърцето притиска – праща по дяволите.”
– Това е по-добре, отколкото у нас. Френските девойки опитват да потъргуват със сърцето: „Немного, силно, безумно”. Немного... Според мен по-добре е „праща по дяволите”. Кажете ми тези думи на руски.
* * *
Ние имаме прекрасни поети и можем да се гордеем с много имена. На пищен бал ще идем с Балмонт, на научен диспут – с Вячеслав Иванов, на вещерско сборище – със Сологуб. С Блок ние никъде няма да идем.
* * *
Сърцето често е в несъгласие с разума: те са съпружеска двойка, която нито може мирно да съжителства, нито да се разведе.
* * *
Тоягата във всяка ръка е тояга – утешаваше ме той, – да стане мандолина или японско ветрило й е доста трудно.
* * *
Човекът в пустинята, който няма сили да вдигне клепачи (а Блок би трябвало да има много тежки клепачи) и който се е изморил да брои сипещите се между пръстите дни и години, малките изстинали песъчинки. Но някакви чудесни лъчи излизат от неговите пустеещи неживи очи. А ръцете притежават тайнствената сила докосвайки, ранявайки, убивайки – да милват.
* * *
Комплексът за малоценност често е свързан с комплекса за превъзходство и човек, който не е уверен в себе си, много често се държи надменно.
* * *
Да видиш истината, преди другите да я видят, е похвално, даже ако за това те ругаят. А да се греши е къде-къде по-лесно от всичко.
* * *
Ще кажа направо – да се влюбвам и да навивам часовника преди лягане, за мен е едно и също – в това се проявява навикът, уважението към нагласения не от мен механизъм.
* * *
Над тази книга умните ще се смеят, глупавите ще негодуват. Впрочем, и едните, и другите малко неща ще разберат.
* * *
Правителство без затвори е понятие извратено и неприятно, нещо като котарак с изрязани нокти.
* * *
Птиците летят, рептилиите пълзят. А човекът е не само всеядно същество, той наистина е вездесъщ – и лети високо, и умее да лази, това се знае от всички, ала не бива да се привиква, това всеки път изненадва не само детето, но и стария човек, отдавна изгубил дара на удивлението.
* * *
В живота често става така – научаваш цената на човек в труден час.
* * *
Ако човек за един живот мени кожата си безброй много пъти, почти като костюмите, то сърцето си той не може – то е едно.
* * *
Никого не ще унижи уважението към културата на други страни, вкл. и на тези, където още царуват доизживяващи своето време порядки.
* * *
На шестнадесет години той се влюби, започна да гледа към звездите и да мисли за вечността. Но след като изпита някакви временни наслади, забрави за звездите и вечността, отдалечи се от девиците и веднъж завинаги загуби вкус към това, което хората наричат „любов”.
* * *
Когато човек е щастлив, той може нищо да не прави. А в нещастието е нужна активност, колкото и илюзорна да е тя.
* * *
Не е истина, че не искам да живея, искам, само че е много, много трудно.
* * *
Той е напълно декласиран тип и потръпва на кръстопът.
* * *
Революцията – това е престъпление, комунизмът – това е детска измислица. Само невежите хора могат да вярват в утопия.
* * *
Аз чух как един персиец, седящ на последния ред, изслушвайки доклада за последствията от икономичсаката криза, любезно каза на млад индиец: „Много ли е приятно да се колят англичаните?”, на което онзи, с ръка на устата, прошепна: „Много!”
* * *
Защо да виждаш тридесет и три истини, ако не можеш да хванаш и да стиснеш в юмрук една, дори куца, но своя, кръвна, родна?
* * *
Аз биех немците и крещях, когато тръгвах в атака: „Съдът идва!”
* * *
Той не е подлец, а някакъв недовършен полуфабрикат на човек.
* * *
Аз често си мисля: какво ще бъде, когато тишината се върне на земята.
* * *
Погледнете, моите деца имат същите ръчички и крачка като вашите, те също искат да живеят!
* * *
Паметта съхранява едно, а пропуска друго.
* * *
О, какъв ужас! Ни природа, ни красота, ни любов, ни апетит – разписание ! Но попитайте, попитайте го – тогава защо да живее?
* * *
Съветкият човек се научи да управлява природата, но той трябва да се научи да управлява и своите чувства.
* * *
Диващината, ако е свързана с невежество, е обяснима; по-трудно е да се разбере в хора образовани, понякога надарени.
* * *
Само шизофреник може да работи и да трупа платната в шкафа.
* * *
Много по-добре е да се занимаваш с добра китайска главоблъсканица, отколкото цял живот да повтаряш едни и същи прискръбни фрази, които са известни на всички градски котки, да не говорим за кучетата.
* * *
А животът не е писател, той не се грижи за единството на стила; една глава той пише с усмивка, в друга преобръща душата на героя.
* * *
Не трябва да се пие толкова, след виното ти става тъжно.
* * *
Отмъщението – това е разплата със същата монета, разговор на същия език.
* * *
Може ли да се отговори на въпроса: какво е това човек и на какво той е способен? Да, на всичко, решително на всичко.
* * *
Сега всички крещят за изкуството и никой не го обича – такава е епохата.
* * *
Вижда се, че това е постоянна болест: бащите не могат да разберат децата.
* * *
За писателя е трудно да работи във вестник: той мисли, че е играч, а там той е само карта.
* * *
Никога не е съществувало, не съществува и едва ли ще съществува общество, лишено от пороци.
* * *
Не, аз просто се страхувах от хора, които могат да направят нещо не само със себе си, но и с другите.
* * *
Зад сложността на техниката понякога се крие душевна простота, а зад тази простота – истинска човешка сложност.
* * *
Изглежда, вие имате много време – цели двайсет и четири часа в денонощието.
* * *
Между другото, интересно е дали ти си бил там, когато маймуната е родила човека?
* * *
Понякога статуята се стопля, оживява от очите на посетителите в музея.
* * *
Светът трябва да се вижда такъв, какъвто той е, и да не се приема желаното за действително съществуващо.
* * *
Не опасността угнетява човека, а вътрешните обиди, обезверяването, усещането за собственото безсилие.
* * *
Но загиват светлите хора, а идеите са живи.
* * *
Да се преустрои човек е къде по-трудно, отколкото да се преустрои системата за управление на държавата.
* * *
Нима може да се съчувства на подвига на народа, на неговите жертви, на неговия труд? Може или ти самият да редиш тухли, или да мълчиш.
* * *
Вероятно, колкото повече обичаш човека, толкова по-трудно е да го разбереш.
* * *
Миналото се забравя; нещо може да се припомни, а останалото си е отишло завинаги.
* * *
Във време на големи изпитания всичко се проверява: и душевната чистота, и смелостта, и любовта.
* * *
Мемоаристите, убеждавайки ни, че описват безпристрастно епохата, почти винаги описват самите себе си.
* * *
Колко дребнаво е всичко това, за което плачем и на което се радваме! Колко беден и прозаичен е нашият живот!
* * *
Не трябва да се губи надеждата. Това е все едно да вземеш и да умреш двайсет години преди своята собствена смърт.
* * *
Има епохи, когато човек трябва да се снабди с два чифта очи – за другите и за себе си...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Илья Эренбург
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Вы спрашиваете меня, что я хочу? Очень просто – жить.
* * *
Человек слабее мухи, и он сильнее железа.
* * *
Нужно уметь уходить – это самое важное.
* * *
Когда очевидцы молчат, рождаются легенды.
* * *
Не только лес растет неровно, но и люди.
* * *
Живым в руки не сдаваться, бежать, не плакать, не просить пощады.
* * *
Когда лев разговаривает с тигром, кажется, зайцу лучше всего молчать.
* * *
В одной листовке я писал: „Господь бог дал немцам три качества – ум, порядочность и национал-социализм, но никто не обладает больше, чем двумя достоинствами. Если немец умный и национал-социалист, то он непорядочный, но если он умный и порядочный, то он не национал-социалист”.
* * *
Умоляю вас, не украшайте палки фиалочками!
* * *
А королевство ни при чем, и Гамлет страдает от себя, не от эпохи.
* * *
Двигаться – это значит жить, а сидеть на одном месте – это значит умереть.
* * *
В течение многих веков религия честно исполняла свою роль разрядителя человеческих эмоций. Для этого она вырастила искусство и теперь умирает от конкуренции собственного детеныша.
* * *
Довольно мерить город шагами! Город узкий, но длинный. В общем как жизнь.
* * *
– Что с вами?.. Или у вас грипп с осложнением?
– У меня любовь с осложнением.
* * *
Да, вы меня не поймёте. Может ли птица понять, что рыба задыхается на свежем воздухе, а рыба, что птица гибнет в воде? Это два мира. А я? А у меня, мой сердитый друг, и жабры и лёгкие.
* * *
– Когда нас убьют, давай ляжем рядом.
– Мы упадем в яму, как попало. Как же мертвые могут лечь рядом?
– Могут. Мы встанем на краю могилы, обнимемся и вместе упадем. Вот и все.
* * *
Книга должна воспитывать, а не сбивать с толку.
* * *
Мы – листики, а кругом ураганы.
* * *
Слава богу, при советской власти все может быть.
* * *
Коротеев – умный человек, зачем ему говорить то, что он думает?
* * *
Что касается России, то я уже слыхал о вашем странном обычае выходить против пулеметов с иконами, и отношу его к плохому развитию сети школ и железных дорог.
* * *
– Скажи, а в твоей великой стране солнце светит?
– Еще бы! Когда на небе солнце, то оно светит.
– А дождь в твоей великой стране идет?
– Что за вопросы? Когда идет дождь, тогда он идет.
– А есть в твоей великой стране мелкий скот?
– Дай бог тебе столько мелкого скота, сколько в моей стране.
Задумался дикарский царь, а потом говорит:
– Знаешь что, Александр Македонский, если в твоей великой стране еще светит солнце и еще идет дождь, то это только ради мелкого скота.
* * *
Он любил деньги, любил преданно, нежно, можно даже сказать, бескорыстно.
* * *
То, что гестапо называло „работой”, на всех других языках означало смерть.
* * *
Хуже всего – оказаться у себя дома чужим человеком.
* * *
Если нельзя перепрыгнуть, надо перелезть.
* * *
Легко поститься в двадцать лет, но не в шестьдесят.
* * *
Вежливо, но в то же время взволнованно, сказал ему: „Вы напрасно ждете. Я готов. К вашим услугам. Вот мой паспорт, книжка со стихами, две фотографии, тело и душа”.
* * *
Прожив достаточное число лет в Америке, из рассказов приезжавших и газетных статей мистер Куль узнал, что Европа лишена нравственности и организации. Два могучих рычага цивилизации – библия и доллар не идут в ней рука об руку.
* * *
Лошадь, опомнитесь!
* * *
Человек учится до самой смерти.
* * *
Свобода, не вскормленная кровью, а подобранная даром, полученная на чаек, издыхает.
* * *
Задолго до нашего времени, в 1870 году, Флобер писал: „Мы вступим в эру глупости. В эру утилитаризма, милитаризма и американизма”.
* * *
Он одновременно читал библию, диктовал стенографистке письмо министру изящных искусств Чили, слушал по телефону цены на скот в Чикаго, беседовал с нами, курил толстую сигару, ел яйцо всмятку и разглядывал фотографию какой-то полногрудой актрисы.
* * *
Алексей Спиридонович любил высказывать свое преклонение перед „сермяжной Русью”, противопоставлять тупой и сытой Европе ее „смиренную наготу”. Ничем он не занимался и в анкетах гостиниц в рубрике „профессия” гордо ставил – „интеллигент”, чем немало смущал швейцаров.
* * *
Читал и думал: почему я не родился на двадцать лет раньше? А дело не в этом. Каждая эпоха проверяет сердце по-своему, важно не то, какая эпоха, а какое сердце.
* * *
Запомнился еще один разговор. Хемингуэй сказал, что критики не то дураки, не то прикидываются дураками: „Я прочитал, что все мои герои неврастеники. А что на земле сволочная жизнь – это снимается со счета. В общем, они называют «неврастенией», когда человеку плохо. Бык на арене тоже неврастеник, на лугу он здоровый парень, вот в чем дело…”
* * *
Вы десять раз со мной гуляли в парке, и ни разу вам не пришло в голову, что меня можно нахально поцеловать. Вы должны жениться не на женщине, а на какой-нибудь божьей коровке.
* * *
Все министры, даже будущие, каялись и обещали, будучи министрами, министрами не быть.
* * *
Разве этих извергов тронешь слезами. Будем молчать! Будем горды!
* * *
Почему все ругаются?
* * *
У меня уже сложились свои привычки: даже за обедом я презирал низкую материю.
* * *
Только в горе познаются настоящие отношения.
* * *
Я вполне случайно не умер. Значит, я должен жить.
* * *
Мы остались одни в этом вымышленном и, по совершенно точным показаниям всех русских писателей, не существующем на самом деле городе.
* * *
Где, в каком блудилище столько думают о похоти, как в келье аскета или в каморке старой девы?
* * *
Разве можно читать Ницше или Шопенгауэра, когда рядом пищит младенец?
* * *
Когда стихи Ахматовой читаешь вслух, не то, что в огромном зале, даже в тесной спаленке, – это почти оскорбление, их надобно не говорить, но шептать. А „камерный Маяковский” – это явная бессмыслица. Его стихи надо реветь, трубить, изрыгать на площадях.
* * *
Разве мыслима свобода вне полной гармонии? Она быстро превращается в cкрытое рабство. Я становлюсь свободным, угнетая другого. Очень быстро можно научитьcя не стеснять себя, но нужны железные века нового, неслыханного искуса, чтобы потерять волю теснить других. Не верьте прекрасным басням и вздохам об Элладе. История наложила свой преображающий флер на свободного мудрого философа, отхожее место которого выгребал самый обыкновенный раб.
* * *
Выдуманный бог все-таки хоть чем-нибудь да лучше обыкновенных людей.
* * *
Действие начинается там, где кончаются высокомудрые „но”.
* * *
Всех, кто был в Звенигородском лагере, убили в апреле 1942 года. Убили восьмидесятилетнюю Хану Лернер за то, что она слишком стара, и младенца Мани Финенберг – ему был месяц от роду – за то, что он слишком молод.
* * *
Париж пах пудрой, спиртом, потом.
* * *
Бывает, что и плевок заслуживает уважения.
* * *
Я привык к потерям и все же не могу примириться: больно.
* * *
Человеческие ценности – радость труда, борьбы, любовь, искусство – осознаешь не по школьным урокам и не по книгам, а по житейскому опыту. Но есть и такие ценности, которые начинаешь понимать в недостатке, в отлучении.
* * *
Слишком много и тряпок, и поэтов, и женщин, и цветов, и бутылок, и людей! Слишком много всего!
* * *
Муравейник в лесу на случайного прохожего не произведет особого впечатления – кучи муравьев, да и только. Вот и наше гетто – внешне все серо, суетливо, напугано, полуголодно. А на деле и в гетто жизнь полна напряжений и трагедий.
* * *
Человек не добр и не зол: он может быть добрым, может быть и очень злым.
* * *
Иногда человек лучше понимает, что ему нужно, чем все медики.
* * *
Счастье видно за сто вёрст, а горе нужно уметь разнюхать.
* * *
Видимо, человек устроен так, что неизменно принимает свои желания за действительность и часто, как лунатик, делает шаг в пустоту, разбивается или просыпается с переломанными костями.
* * *
Если у тебя нет часов, ты можешь слушать, как шумит дождь, потому что дождя у тебя не отнимут никакие книги, и улыбки они не отнимут, и греха не отнимут, и не отнимут они любви.
* * *
Отход от жизни никогда не соблазнял французов: их не тянуло ни на небеса, ни в скиты, ни в „башни”. Французу скучно, пусто без людей.
* * *
Человек – сложное существо: не птица и не рыба, он живет в различных стихиях, живет разным и по-разному. Но, видимо, почти каждому приходится хотя бы раз в жизни оказаться отлученным от самого себя, от привычных раздумий и сомнений, от круга друзей, от своей внутренней темы.
* * *
Особенным многолюдством отличался митинг министров, так как на него приглашались бывшие, настоящие и будущие министры.
* * *
И еще у вас писатель… О, как они трудны, эти славянские имена! Вспомнил! „Тольстой” – это вроде нашего Дюма.
* * *
Тихо, глядя мне в глаза, он промолвил: „Я знаю, за кого вы меня принимаете. Но его нет”. Слова эти, не слишком отличавшиеся от обычных наставлений лечившего меня доктора по нервным болезням, тем не менее показались мне откровением – дивным и гнусным.
* * *
– У вас гадают по ромашкам?
– Конечно. „Любит – не любит, к сердцу прижмет – к черту пошлет”.
– Это лучше, чем у нас. Французские девушки пробуют поторговаться с сердцем: „Немного, сильно, безумно”. Немного… По-моему, лучше „к черту пошлет”. Скажите мне эти слова по-русски.
* * *
У нас есть прекрасные поэты, и гордиться можем мы многими именами. На пышный бал мы пойдем с Бальмонтом, на ученый диспут – с Вячеславом Ивановым, на ведьмовский шабаш – с Сологубом. С Блоком мы никуда не пойдем.
* * *
Сердце часто в размолвке с рассудком: это супружеская пара, которая не может ни мирно сосуществовать, ни развестись.
* * *
Палка в любых руках палка, – утешал он меня, – сделаться мандолиной или японским веером ей весьма трудно.
* * *
Человек в пустыне, который не в силах поднять веки (а у Блока должны быть очень тяжелые веки) и который устал считать сыплющиеся между пальцами дни и года, мелкие остывшие песчинки, Но какие-то чудесные лучи исходят из его пустующих нежилых глаз. Руки обладают таинственной силой прикасаясь, раня, убивая – ласкать.
* * *
Комплекс неполноценности часто связан с комплексом превосходства, и человек, не уверенный в себе, сплошь да рядом держится надменно.
* * *
Увидеть истину прежде, чем ее видят другие, лестно, даже если за это ругают. А вот ошибаться куда легче со всеми.
* * *
Скажу прямо – влюбляться и заводить, ложась спать, часы, для меня одно и то же – в этом сказывается привычка, уважение к не мной налаженному механизму.
* * *
Над этой книгой умные будут смеяться, глупые негодовать. Впрочем, и те и другие мало что поймут.
* * *
Правительство без тюрьмы – понятие извращенное и неприятное, что-то вроде кота с остриженными когтями.
* * *
Птицы летают, рептилии ползают. А человек не только всеядное существо, он воистину всесущ – он и парит высоко, и умеет пресмыкаться; это известно всем, а привыкнуть к этому нельзя, это всякий раз поражает не только ребенка, но и старого человека, казалось бы давно потерявшего дар удивления.
* * *
Так в жизни бывает часто – цену человеку узнаешь в трудный час.
* * *
Если человек за одну жизнь бесконечное количество раз меняет свою кожу, почти как костюмы, то сердца он все же не меняет – оно одно.
* * *
Никого не принизит уважение к культуре других стран, в том числе и тех, где еще царят доживающие свой век порядки.
* * *
В шестнадцать лет он влюбился, стал глядеть на звезды и думать о вечности. Но, испытав кой-какие временные услады, о звездах и вечности забыл, от девицы спешно удалился и раз навсегда потерял вкус к тому, что люди зовут „любовью”.
* * *
Когда человек счастлив, он может ничего не делать. А в беде необходима активность, какой бы иллюзорной она ни была.
* * *
Неправда, что не хочется жить, хочется, только очень, очень трудно.
* * *
Он вполне деклассированный тип и содрогается на перепутье.
* * *
Революция – это преступление, коммунизм – это ребяческая затея. Только невежественные люди могут верить в утопии.
* * *
Я слыхал, как, один перс, сидевший в заднем ряду, выслушав доклад о последствиях экономического кризиса, любезно сказал молодому индийцу: „Очень приятно англичан резать”, – на что тот, приложив руку к губам, шепнул: „Очень”.
* * *
Зачем видеть тридцать три правды, если от этого не можешь схватить, зажать в кулак одну, пусть куцую, но свою, кровную, родную?
* * *
Я бил немцев и кричал, когда шел в атаку: „Суд идет!”
* * *
Он не подлец, а какой-то недоделанный, полуфабрикат человека.
* * *
Я часто думаю, что будет, когда вернётся на землю тишина?
* * *
Смотрите, у моих детей такие же ручки и ножки, как у ваших, они также хотят жить!
* * *
Память сохраняет одно, а пускает другое.
* * *
О, какой ужас! Ни природы, ни красоты, ни любви, ни аппетита – расписание! Но спросите, спросите его, – зачем тогда жить?
* * *
Советский человек научился управлять природой, но он должен научиться управлять и своими чувствами.
* * *
Дикость, если она связана с невежеством, объяснима; труднее её понять в людях образованных, порой одаренных.
* * *
Только шизофреник может работать и класть холсты в шкаф.
* * *
Гораздо лучше заниматься хорошенькой китайской головоломкой, нежели повторять всю жизнь одни и те же прискорбные фразы, которые известны всем гомельским кошкам, не говоря уже о собаках.
* * *
А жизнь не писатель, она не заботится о единстве стиля; одну главу она пишет с улыбкой, в другой выворачивает душу героя.
* * *
Нельзя столько пить, после вина становится грустно.
* * *
Месть – это расплата той же монетой, разговор на том же языке.
* * *
Можно ли ответить на вопрос: что такое человек, на что он способен? Да на все, решительно на все.
* * *
Теперь все кричат об искусстве и никто его не любит – такая эпоха.
* * *
Видно, это постоянная болезнь: отцы не могут понять детей.
* * *
Писателю трудно работать в газете: он думает, что он – игрок, а он только карта.
* * *
Никогда не существовало, не существует, да и вряд ли будет существовать общество, лишенное пороков.
* * *
Нет, я просто боялся людей, которые что-то могут сделать не только с собой, но и с другими.
* * *
За сложностью техники порой скрывается душевная простота, а за этой простотой – настоящая человеческая сложность.
* * *
У вас времени, кажется, много – двадцать четыре часа в сутки.
* * *
Кстати, интересно, был ли ты при том, как обезьяна родила человека?
* * *
Порой статуя теплеет, оживает от глаз посетителей музея.
* * *
Необходимо видеть мир таким, каков он есть, и не принимать желаемое за действительно существующее.
* * *
Не опасность пригнетает человека, а внутренние обиды, разуверения, ощущение собственного бессилия.
* * *
Но гибнут светлые личности, живы идеи.
* * *
Перестроить человека куда труднее, чем систему управления государством.
* * *
Разве можно сочувствовать подвигу народа, его жертвам, его труду? Можно либо самому класть кирпичи, либо молчать.
* * *
Должно быть, чем больше любишь человека, тем труднее его понять.
* * *
Прошлое забывается; кое-что можно припомнить, другое ушло навсегда.
* * *
В часы больших испытаний – все проверяется: и душевная чистота, и смелость, и любовь.
* * *
Мемуаристы, утверждая, что они беспристрастно описывают эпоху, почти всегда описывают самих себя.
* * *
Как мелко все то, о нем мы плачем, чему радуемся! Как бедна и прозаична наша жизнь!
* * *
Нельзя потерять надежду. Это все равно что взять и умереть за двадцать лет до своей собственной смерти.
* * *
Бывают эпохи, когда человеку необходимо обзавестись двумя парами глаз – для других и для себя…
---------------
Руският писател, поет, преводач, публицист, фотограф и общественик Иля Еренбург (Илья Григорьевич Эренбург, рождено име Элиягу Гершевич Эренбург) е роден на 14/26 януари 1891 г. в Киев. През 1908 г. е арестуван за революционна дейност и е изпратен в затвор, а след освобождаването му емигрира във Франция. Първите си книги пише и издава в чужбина – стихосбирките „Стихи” (1910 г.), „Я живу” (1911 г.), „Будни” (1913 г.), книга с преводи на Франсоа Вийон (1913 г.) и др. В периода 1914-1917 г. е кореспондент на в. „Утро России” и в „Биржевые ведомости”, а след 1917 г. се връща в Русия. Отнася се критично към болшевиките и след стихосбирката си „Молитва о России” (1918 г.) през 1921 г. отново напуска страната, като до 1924 г. живее в Германия. През 1940 г. се връща в СССР. Автор е на над 70 книги, сред които стихосбирките „Верность” (1941 г.), „Свобода” (1943 г.), „Стихи о войне” (1943 г.), „Дерево” (1946 г.), „Стихи: 1938-1958” (1959 г.), философско-сатиричния роман „Необычайные похождения Хулио Хуренито и его учеников” (1922 г.), романите „Что человеку надо” (1937 г.), „Падение Парижа” (1941 г.), „Буря” (1946 г.), „Девятый вал” (1950 г.), повестта „Оттепель” (1954 г.), книги с разкази, публицистика, мемоари и др. Превежда от френски и испански език. Депутат е във Върховния съвет на СССР (от 1950 г.). Носител е на Сталинска награда за литература (1942 и 1948 г.), на Международна сталинска награда за укрепване на мира между народите (1952 г.), на два ордена Ленин (1944 и 1961 г.) и др.Умира на 31 август 1967 г. в Москва.