„НЕДВИЖНО ОБЛАКА ПОВИСЛИ НАД ЗЕМЛЕЙ...”
Алексей Николаевич Будищев (1867-1916 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЕНИВИ ОБЛАЦИ НАДВИСВАЩО СЕДЯТ
Лениви облаци надвисващо седят
с раздрана тъкан, на войска разбита знаме.
Печални са ятата им, бледнеят гръд
и секва божи гръм, на мълниите пламък.
И месец над реката, сякаш меден шлем,
гори върху вълни на заливи мъгливи.
Безмълвни брегове. Ням въздух нагнетен
и само лек ветрец ще лъхне дъх страхливо,
за да заспи отново... В погледа с тъга
стоя замислено. Разстила здрач неволя
в душата грешна. Накъде вървя сега?
Сърце да радвам как? На кой бог да се моля?
Сълзици где да лея, где е мойта твърд?
В минутни радости или в отровна смърт?
Ударения
ЛЕНИВИ ОБЛАЦИ НАДВИСВАЩО СЕДЯТ
Лени́ви о́блаци надви́свашто седя́т
с раздра́на тъ́кан, на войска́ разби́та зна́ме.
Печа́лни са ята́та им, бледне́ят гръ́д
и се́ква бо́жи гръ́м, на мъ́лниите пла́мък.
И ме́сец над река́та, ся́каш ме́ден шле́м,
гори́ върху́ вълни́ на за́ливи мъгли́ви.
Безмъ́лвни брегове́. Ням въ́здух нагне́тен
и са́мо ле́к ветре́ц ште лъ́хне дъ́х страхли́во,
за да заспи́ отно́во... В по́гледа с тъга́
стоя́ зами́слено. Разсти́ла здра́ч нево́ля
в душа́та гре́шна. Накъде́ вървя́ сега́?
Сърце́ да ра́двам ка́к? На ко́й бог да се мо́ля?
Сълзи́ци где́ да ле́я, где́ е мо́йта твъ́рд?
В мину́тни ра́дости или́ в отро́вна смъ́рт?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Будищев
НЕДВИЖНО ОБЛАКА ПОВИСЛИ НАД ЗЕМЛЕЙ...
Недвижно облака повисли над землей;
Их ткань разорвана, как войск разбитых знамя.
Печальны их стада; у них в груди пустой
Иссяк и Божий гром, и жарких молний пламя.
И месяц на реке горит, как медный шлем,
Качаясь на волнах туманного залива.
Безмолвны берега. Окрестный воздух нем,
И только ветерок порой вздохнет пугливо
И вновь заснет в кустах... Не отрывая глаз,
Стою задумчиво. Печальный мрак ложится
На душу грешную. Куда идти сейчас?
Чем сердце утолить? Каким богам молиться?
По ком пролить слезу, чего спросить у них?
Минутных радостей иль смерти ядов злых?..
1901 г.
---------------
Руският поет и писател Алекей Будишчев (Алексей Николаевич Будищев) е роден на 14/26 януари 1867 г. в имението Богоявленски Чардим, Саратовска губерния. Първите му поетични публикации са от 1885 г. Завършва класическа гимназия в гр. Пенза (1884 г.), няколко години учи в медицинския факултет на Московския университет. Публикува поезия и проза в издания като „Будильник”, „Русский сатирический листок”, „Саратовский листок”, „Осколки”, „Русская жизнь”, „Петербургская газета”, „Новое время”, „Россия”, „Русь”, „Нива”, „Живописное обозрение стран света”, „Северный вестник”, „Вестник Европы” и др. Член е на петербургския литературен кръг „Пятница”. Автор е на книги със стихове, очерци, разкази и романи, сред които „Степные волки” (1897 г.), „Пробужденная Совесть” (1900 г.), „Разные понятия” (1901 г.), „Распря” (1901 г.), „Стихотворения” (1901 г.), „Лучший друг” (1901 г.), „Я и он” (1903 г.), „Солнечные дни” (1909 г.), „Черный буйвол” (1909 г.) и др. Умира на 22 ноември/5 декември 1916 г. в Санкт Петербург.