„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Александр Николаевич Вертинский (1889-1957 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Малък, глупав и нежен, но вече поет.
* * *
Трябва да се живее – не трябва да се припомня!
* * *
Почти винаги изкуството движи напред дилетантите, хората, които не са свързани с никакви канони.
* * *
– Е, как ви харесва Константинопол? – попитах една позната дама.
– Добре, доста интересен град. Само дето турците са твърде много! – отговори тя.
* * *
– На кой ден Бог създаде мишките?
Както е известно, създаването на света е вървяло по определено разписание. Бил точно посочен денят, когато Бог е създал животните. И този ден ми беше точно известен, но аз никак не можех да си представя, че Бог се е занимавал със създаването на ненужни и вредни гризачи. Затова, като помислих, отговорих:
– Бог не е създавал мишките... Те сами са се завъдили!
* * *
Във вестниците се появяви рецензия: „Добре пя госпожа Канарче, което не може да се каже за декорите.”
* * *
Всяка страна има свой особен мирис, който вие усещата веднага при влизане в нея. Англия, например, мирише на пушек, каменни въглища и лавандула, Америка – на бензин и горена гума, Германия – на цигари и бира, Испания – на чесън и рози, Япония – на пушена риба.
* * *
Вие, разбира се, сте безгрешни, ама аз нямам срам.
* * *
Кой само не ме е посрещал на гарата! Бивш адмирал, бивш журналист, бивш прокурор, бивш милионер, бивш министър, бивш писател! И всички бивши, бивши, бивши...
* * *
Актьорът – това въобще е щастливо съчетание от едни или други данни и способности. Актьорът – това е акорд. И ако дори една нота в този акорд не звучи – няма акорд и не може да има. Няма и актьор. Ако например Шаляпин имаше тлъст корем и къси крака, той никога не би достигнал върха на славата, която имаше. Ще попитате: какво общо има тук коремът? Обаче това е много важно. По възможност актьорът трябва да бъде съвършен.
* * *
Всичко, над което някога се смеех, сега ме разнежва.
* * *
С юнашки запой – нощта е на дъното на чашата...
* * *
Сравнението е голяма движеща сила, която ни подтиква към съревнование и самоусъвършенстване.
* * *
Когато най-после постигаме яснота на мисълта, сила на разума и нещо започваме да умеем и да знаем, да знаем и да разбираме – ни канят на гробището. Премахват ни като опасни свидетели, като агенти на контраразузнаването, които знаят твърде много.
* * *
Тя преподаваше математика, беше суха и строга, тъй като такава точна наука ангелите не преподават.
* * *
Аз започнах да правя песнички-новели, където имаше преди всичко сюжет. А публиката, неподозираща, че може да се пее за всичко, ги слушаше с внимание, интерес, съчувствие. Очевидно, аз попаднах в десетката. Както и всичко ново в изкуството, моите изпълнения предизвикваха не само възторг, но и цяла буря от негодувания.
* * *
Париж е „ахнал” само два пъти: първия път, когато докарали японските лакирани кутийки, и втория – когато от Русия пристигнали платната на Врубел.
* * *
Моята издръжливост беше огромна. Аз можех с часове да стоя в превързочната.
* * *
Аз зная и обичам руските песни – звънливи и печални, протяжни и преливащи, пронизващи цялото ви същество с най-сладка болка и нежност, с остра, пронизваща тъга, изпълващи докрай вашето сърце с любов към родната земя и с тъга по нея.
* * *
Славно пееха крадците. Без да бързат, изпявайки и проточвайки всяка дума от песента. Така могат да пеят само хора в беда, когато времето е много и то загива. Хората на свобода не могат да пеят така. Те все бързат за някъде. А тук пееха с любов и грижливо. Внимателно подхождаха към нотата, към фразата, точно в тяхното сърце тя отдавна беше вече обмислена, преживяна, изпята и приласкана.
* * *
Кокаинът беше проклятието на нашата младост, много артисти се увличаха по него.
* * *
Господи, упокой ме, мен, палячото смешен, макар в ада ме упокой, само дай да забравя, че ме боли.
* * *
Редом с нашия дом беше цветарницата на Крюгер, а на противоположната страна – дисекционна зала. Затова на улицата винаги мирешеше или на цветя, или на трупове.
* * *
Само Русия може да създава такива колоси – помислих аз. – Той е точно паметник на самия себе си.
* * *
А ние не бива да тревожим любовта с думи. Този мъртъв пламък вече не може да се раздуха, защото, уви, с никакви мечти, с никакви стихове любовта не може да се върне.
* * *
Оставете ме на спокойствие най-после. Аз се износих като старо палто. В прозореца е кино, печално и нямо. Нужен ли ми е някой? Не, вече никой.
* * *
Ние сме есенни листа, нас бурята ни откъсна. Все ни гонят и гонят табуните на ветровете.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Вертинский
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Маленький, глупый и нежный, но уже поэт.
* * *
Надо жить – не надо вспоминать!
* * *
Искусство двигает вперед почти всегда дилетанты, люди, не связанные никакими канонами.
* * *
– Ну как вам нравится Константинополь? – спросил я одну знакомую даму.
– Ничего, довольно интересный город. Только турок слишком много, – отвечала она.
* * *
– В какой день Бог создал мышей?
Как известно, создание мира шло по определённому расписанию. Был точно указан день, когда Бог создавал животных. И этот день был мне точно известен, но я никак не мог себе представить, чтобы Бог занимался созданием ненужных и вредных грызунов. Поэтому, подумав, я сказал:
– Бог мышей не создавал… Сами завелись!
* * *
В газетах появлялась рецензия вроде такой: „Хорошо пела госпожа Канарик, чего нельзя сказать о декорациях”.
* * *
Каждая страна имеет свой особый запах, который вы ощущаете сразу при въезде в нее. Англия, например, пахнет дымом, каменным углем и лавандой, Америка – газолином и жженой резиной, Германия – сигарами и пивом, Испания – чесноком и розами, Япония – копченой рыбой.
* * *
Вы, конечно, безгрешны, ну а я без стыда.
* * *
Кто только не встречал меня на вокзале! Бывший адмирал, бывший журналист, бывший прокурор, бывший миллионер, бывший министр, бывший писатель! И все бывшие, бывшие, бывшие...
* * *
Актер – это вообще счастливое сочетание тех или иных данных и способностей. Актер – это аккорд. И если хоть одна нота в этом аккорде не звучит – аккорда нет и не может быть. Стало быть, нет и актера. Если бы у Шаляпина, например, был толстый живот и короткие ноги, он никогда не достиг бы той вершины славы, которая у него была. А ведь кажется, при чем тут живот? Однако это очень важно. Актер должен быть по возможности совершенен.
* * *
Всё, над чем я смеялся когда-то, всё меня умиляет теперь.
* * *
Заваркой крепкой – ночь на дне стакана…
* * *
Сравнение – великая движущая сила, которая побуждает нас к соревнованию и самосовершенствованию.
* * *
Как только мы добиваемся, наконец, ясности мысли, силы разума и что-то начинаем уметь и знать, знать и понимать – нас приглашают на кладбище. Нас убирают как опасных свидетелей, как агентов контрразведки, которые слишком много знают.
* * *
Она преподавала математику, был суха и строга, ибо такую точную науку ангелы не преподают.
* * *
Я стал писать песенки-новеллы, где был прежде всего сюжет. А публика, не подозревающая, что обо всем этом можно петь, слушала их со вниманием, интересом, сочувствием. Очевидно, я попал в точку. Как и все новое в искусстве, мои выступления вызывали не только восторги, но и целую бурю негодования.
* * *
Париж „ахнул” только два раза: один раз, когда сюда привезли японские лаковые коробочки, и другой, когда из России привезли полотна Врубеля.
* * *
Выносливость у меня была огромная. Я мог часами стоять в перевязочной.
* * *
Я знаю и люблю русские песни – звонкие и печальные, протяжные и заливистые, пронизывающие всё ваше существо сладчайшей болью и нежностью, острой, пронзительной тоской, наполняющие до краев ваше сердце любовью к родной земле и тоской по ней.
* * *
Славно пели воры. Не спеша, пропевая и протягивая каждое слово песни. Там могут петь люди только в неволе, когда времени много и оно гибнет. Люди на свободе не могут так петь. Они всё торопятся куда-то. А тут пели с любовью и бережно. Осторожно подходили к ноте, к фразе, точно у них в сердце она давно уже была обдумана, пережита, перепета и обласкана.
* * *
Кокаин был проклятием нашей молодости, им увлекались многие артисты.
* * *
Упокой меня, Господи, скомороха смешного, Хоть в аду упокой, только дай мне забыть, что болит!
* * *
Рядом с нашим домом было цветоводство Крюгера, а на противоположной стороне – анатомический театр. Поэтому на улице всегда пахло либо цветами, либо трупами.
* * *
Только Россия может создавать таких колоссов, – подумал я. – Он – точно памятник самому себе.
* * *
А любовь мы не будем тревожить словами. Это мёртвое пламя уже не раздуть, потому что, увы, никакими мечтами, никакими стихами любви не вернуть.
* * *
Оставьте наконец, меня в покое, Я износил себя, как старое пальто. В окне кино, печальное, немое. Мне кто-то нужен? Нет, уже никто.
* * *
Мы – осенние листья, нас бурей сорвало. Нас все гонят и гонят ветров табуны.
---------------
Руският поет, композитор, киноактьор, певец и естраден артист Александър Вертински (Александр Николаевич Вертинский) е роден на 9/21 март 1889 г. в Киев. Още като ученик публикува свои разкази в местните вестници и играе в любителски театрални спектакли. С пристигането си в Москва, през 1913 г. той прави своя театрален дебют като актьор и драматург в Театъра на миниатюрата и своя актьорски кинодебют във филма „Обрыв”. През Първата световна война е доброволец на фронта, а след войната продължава да се снима активно в киното, пише и изпълнява песни, има многобройни естрадни изяви и театрални гастроли. През 1920 г. емигрира и продължава своята творческа дейност в Полша, Германия, Франция и други европейски страни, известно време живее в САЩ и в Китай, прави турнета из целия свят. През 1943 г. се връща в родината и прави над две хиляди концерти в театри, заводи и на фронта. След войната продължава да се снима в киното, да твори и да се изявява пред обичащата го публика. Умира непосредствено след последния си концерт в Ленинград – на 21 май 1957 г. За своя път в руската естрада Вертински казва: „Аз бях повече от поет, повече от актьор. Извървях нелекия път на новаторството, създавайки свой собствен жанр...”