„СЧАСТИЕ”
Александр Петрович Бенитцкий (1780-1809 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЩАСТИЕ
– Как щастие, мъдрецо, да ме озари?
На теб, аз мисля, то ти е известно!
– Към него пътища са три:
бъди подлец, но знай, това е трудно и нечестно;
бъди ти честен, но ненавист ще те обгради;
най-лесно е – глупак бъди.
Ударения
ЩАСТИЕ
– Как шта́стие, мъдре́цо, да ме озари́?
На те́б, аз ми́сля, то́ ти е изве́стно!
– Към не́го пъ́тишта са три́:
бъди́ подле́ц, но зна́й, това́ е тру́дно и нече́стно;
бъди́ ти че́стен, но нена́вист ште те обгради́;
най-ле́сно е – глупа́к бъди́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Бенитцкий
СЧАСТИЕ
„Наставь меня, мудрец, как счастие найти?
Тебе, я думаю, оно известно?”
– Ближайших три к нему пути:
Будь подл, но это, знай, и трудно, и бесчестно
Будь честен, но тогда возненавидит всяк;
Всего же легче: будь дурак.
~1807 г.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик и преводач Александър Бенитцки (Александр Петрович Бенитцкий/ Беницкий, Бенитский) е роден през 1780 г. в Москва. Учи в московския пансион на проф. И. Шаден. От 1799 до 1803 г. служи в Ахтирския полк, след което работи в комисия за съставяне на закони. Първите му поетични публикации са в сп. „Северный вестник” през 1805 г. Превежда от френски и немски език. Литературното му поприще е кратко, печата стихове, повести и публицистика в няколко издания като „Журнал российской словесности” и „Драматический вестник”, но много от творбите му остават в ръкопис. В литературната си критика е поддръжник на немските естетични теории и карамзинската реформа. Сред повестите му най-известни са „Параллели”, „Бедуин” и „Визирь”. През 1807 г. издава книгата „Талия, или Собрание разных новых сочинений и в стихах и прозе”, а през 1809 г. основава и издава сп. „Цветник”. Умира на 30 ноември 1809 г. в Москва.