На Вячеслав Ф. Жорин
И тази нощ ще давиш ти
жарта на самотата.
Душата в порива си див
и в треска ще се мята.
До бяло ще се нажежи
горещата постеля.
Самоизмами и лъжи
отчаяно ще стенат.
Рой спомени ще търсят път –
сърдечни урагани.
С орлова стръв ще налетят
на старите ти рани.
Жени, обичани до смърт,
и верни, и неверни,
ще се явят пред твоя съд
в съня ти ефимерен.
А щом след нощната печал
избухне свода ален,
ще сетиш женска бяла длан
челото ти да гали.