„ЕСТЬ ДНИ: ДУША КАК БУДТО В СОН ПЕЧАЛЬНЫЙ...”
Надежда Дмитриевна Хвощинская (1824-1889 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
А ИМА ДНИ, ДУШАТА В СЪН ПЕЧАЛЕН
А има дни: душата сънно стене
в болезнена дълбока нищета,
сълзи не рони за предишно време,
за бъдещето си не мисли тя
и не рои тревоги настоящи;
незабелязано тече живот
и все едно е в синева блестяща
или е в облаци небесен свод.
Спят чувства... Има ли недъгът име?
А той е тежък! Болест, лудост, лен?
Да срещаме нощта като любима
и като враг да гоним своя ден...
Сърцето спи. Понякога със спомен
и с болка нова се задвижва пак;
и чувства има, прежни мъки рони,
и слово има – за какво и как?
Ако на песнопения коварно
духът таз мисъл в думи облече,
дъха на словото в съня навярно
душата няма свой да нарече.
Щом има лъч от небеса високи
и гордост има – жалби земни, злъч
тя не обича... Мътните потоци
към сребърните струи нямат ключ!
Ударения
А ИМА ДНИ, ДУШАТА В СЪН ПЕЧАЛЕН
А и́ма дни́: душа́та съ́нно сте́не
в боле́знена дълбо́ка ништета́,
сълзи́ не ро́ни за преди́шно вре́ме,
за бъ́дештето си не ми́сли тя́
и не рои́ трево́ги настоя́шти;
незабеля́зано тече́ живо́т
и все́ едно́ е в синева́ блестя́шта
или́ е в о́блаци небе́сен сво́д.
Спят чу́вства... И́ма ли недъ́гът и́ме?
А то́й е те́жък! Бо́лест, лу́дост, ле́н?
Да сре́штаме ноштта́ като люби́ма
и като вра́г да го́ним сво́я де́н...
Сърце́то спи́. Поня́кога със спо́мен
и с бо́лка но́ва се задви́жва па́к;
и чу́вства и́ма, пре́жни мъ́ки ро́ни,
и сло́во и́ма – за какво́ и ка́к?
Ако́ на песнопе́ния кова́рно
духъ́т таз ми́съл в ду́ми облече́,
дъха́ на сло́вото в съня́ навя́рно
душа́та ня́ма сво́й да нарече́.
Штом и́ма лъ́ч от небеса́ висо́ки
и го́рдост и́ма – жа́лби зе́мни, злъ́ч
тя не оби́ча... Мъ́тните пото́ци
към сре́бърните стру́и ня́мат клю́ч!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Надежда Хвощинская
ЕСТЬ ДНИ: ДУША КАК БУДТО В СОН ПЕЧАЛЬНЫЙ...
Есть дни: душа как будто в сон печальный,
Болезненно томясь, погружена;
Нет слез у ней о прошлой жизни дальной,
О будущем не думает она,
И нет забот тревоги настоящей,
И незаметно жизнь вокруг идет,
И всё равно, лазурью ли блестящей
Иль тучами одет небесный свод.
Все чувства спят… Как имя дать недугу?
А он тяжел!.. Болезнь, безумье, лень?
Когда мы ночь встречаем как подругу
И как врага прогнать стремимся день…
И сердце спит. Порой воспоминанье,
Боль новая – движенье даст ему;
И чувство есть, чтоб высказать страданье,
И слово есть, – и вдруг вопрос: к чему?
А если дух коварный песнопенья
Ту вырвет мысль и в слово облечет, –
Всё ж этих слов, опомнясь от забвенья,
Душа тогда своими не зовет.
Затем, что в ней есть луч небес высоких,
И гордость есть, и жалобы земной
Она не любит… Мутного потока
Не любит ключ с серебряной струей!
1848 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, литературен критик, публицист и преводач Надежда Хвошчинска (Надежда Дмитриевна Хвощинская-Зайончковская) е родена на 20 май/1 юни 1824 г. в имение в Пронски уезд, Рязанска губерния. Получава добро домашно образование, взима уроци по музика, учи италиански език. Пише стихове от детските си години. Първите й публикувани стихотворения са в сп. „Иллюстрация” през 1847 г. Пише на руски и на френски език стихове, разкази, повести, романи, очерци, есета, рецензии и обзори. Публикува поезия и проза в издания като „Сын отечества”, „Литературная газета”, „Отечественные записки”, „Пантеон”, „Русский вестник”, „Русские ведомости”, „Живописное обозрение”, „Библиотека для чтения”, „Москвитянин”, „Вестник Европы” и др. В периодичния печат излизат много от повестите и романите й като „Сельский учитель” (1850 г.), „Джулио” (1851 г.), „Ещё год” (1952 г.), „Утренний визит” (1852 г.), „Решительный час” (1853 г.), „В дороге” (1854 г.), „Фразы” (1855 г.), „Провинция в старые годы” (трилогия, 1853-1856 г.), „Свободное время” (1856 г.), „Из связки писем, брошенной в огонь” (1857 г.), „Братец” (1858 г.), „Недописанная тетрадь” (1859 г.), „В ожидании лучшего” (1860 г.), „Пансионерка” (1861 г.), „За стеной” (1862 г.), „Старый портрет – новый оригинал” (1864 г.), „Недавнее” (1865 г.), „Два памятных дня” (1868 г.), „Счастливые люди” (1874 г.), „Альбом. Группы и портреты” (1875 г.), „На вечере” (1876 г.), „Между друзьями” (1877 г.), „Свиданье” (1879 г.), „Здоровье” (1883 г.) и др. Превежда от италиански и френски. Автор е на повестта в стихове „Деревенский случай” (1853 г.), на литературните есета „Провинциальные письма о нашей литературе” (1861 г.), на книжните поредици „Собрание романов и повестей” (в 8 тома, 1859-1866 г.), „Повести В. Крестовского” (в 4 тома, 1880-1882 г.) и сборника „На память” (1885 г.). Умира на 8/20 юни 1889 г. в гр. Петерхоф, Петербургска губерния.