Събуждане от мирис на кафе.
Съседката отново подранила.
Говори шумно с някакво дете,
случайно минало, пред нейната градина.
Крещи му нещо. Ама, че жена,
че било скъсало една смокиня.
Крадец нарича го и врява, небеса,
а то дървото там е от години.
Отрупано с божествения плод,
с надвиснали над улицата клони.
Дърво блажено, пратено от Бог.
Как даде и сърце да го изгони?
Повика още малко, покрещя -
“полиция, законност, ред, години”.
Детето вцепенено онемя.
То, просто, искаше една смокиня.
И плачейки, си тръгна в страх.
Дали крадец е, или е невинен?
Престъпил ли е, сторил ли е грях?
Туй само бе една смокиня.
Събуждане от мирис на кафе.
Вгорчен денят ми, няма да ми мине.
Това ли днес сме всъщност – бесове?
Дете невинно скъсало смокиня.
09.08.2017 г.
Петко Илиев