„ОХЛАЖДЕНИЕ”
Эдуард Иванович Губер (1814-1847 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОХЛАДНЯВАНЕ
Мъчително следим как чезне и се мята
с години закупувана, с любов богата
и близка нам душа; заветният й глас
безсилен е. Съюзът тайнствен между нас
е разрушен вовек; не замисъл коварен
изменно е съзрял в душа неблагодарна;
не лекомислие и не изгодна лен
за бивши връзки вдигат в нея зид студен.
Друг път лежи пред нея, други впечатления
заменят предни; не за гняв, не за презрение,
а за молитви пламенни, сълзи добри
достойна е. Блажен е, който се смири,
падението й не среща с грешен укор
и престъпление не й вменява тука,
и целомъдрено в душата съхрани
възпоминанията за предишни дни,
за нея който пазил е благословения
и дружба тъжна, и сълзи на умиление.
Ударения
ОХЛАДНЯВАНЕ
Мъчи́телно следи́м как че́зне и се мя́та
с годи́ни закупу́вана, с любо́в бога́та
и бли́зка на́м душа́; заве́тният й гла́с
безси́лен е. Съю́зът та́йнствен между на́с
е разруше́н вове́к; не за́мисъл кова́рен
изме́нно е съзря́л в душа́ неблагода́рна;
не лекоми́слие и не изго́дна ле́н
за би́вши връ́зки вди́гат в не́я зи́д студе́н.
Друг пъ́т лежи́ пред не́я, дру́ги впечатле́ния
заме́нят пре́дни; не за гня́в, не за презре́ние,
а за моли́тви пла́менни, сълзи́ добри́
досто́йна е. Блаже́н е, ко́йто се смири́,
паде́нието й не сре́шта с гре́шен у́кор
и престъпле́ние не й́ вменя́ва ту́ка,
и целомъ́дрено в душа́та съхрани́
възпомина́нията за преди́шни дни́,
за не́я ко́йто па́зил е благослове́ния
и дру́жба тъ́жна, и сълзи́ на умиле́ние.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Эдуард Губер
ОХЛАЖДЕНИЕ
Мучительно следить за медленной утратой
Годами купленной, любовию богатой
И близкой нам души; нести заветных уз
Не в силах бедная. Таинственный союз
Разрушен навсегда; не умысел коварный
Созрел изменою в душе неблагодарной;
Не легкомыслие, не медленный расчет
На связи прежние в ней холодно встает.
Другой лежит ей путь, другие впечатленья
Уносят прежние; не гнева, не презренья,
А пламенных молитв и непритворных слез
Достойна бедная. Блажен, кто перенес
Падение ее без грешного укора,
Кто в преступление ей не вменял позора,
Кто целомудренно хранит в душе своей
Воспоминание одних прошедших дней,
Кто для нее сберег одни благословенья,
Да дружбу грустную, да слезы умиленья.
1842 г.
---------------
Руският поет и преводач Eдуард Губер (Эдуард Иванович Губер) е роден на 1/13 май 1814 г. в гр. Екатериненщадт, Саратовска губерния. Съчинява стихотворения от 7-годишен. Завършва саратовската гимназия (1830 г.) и Института по пътни съобщения (1834 г.). Първите му публикувани стихотворения са във в. „Северный Меркурий” през 1831 г. Работи в редакциите на списанията „Современник”, „Новогодник”, „Литературные прибавления к Русскому инвалиду” и „Библиотека для чтения”. Публикува стихове, поетични преводи, фейлетони и литературна критика в издания като „Санкт-Петербургские ведомости”, „Русский инвалид”, „Московские ведомости”, „Сын отечества”, „Иллюстрация” и др. Той е първият преводач на руски език на „Фауст” от Гьоте (1838 г.). Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1845 г.). Умира на 11/23 април 1847 г. в Санкт Петербург. „Сочинения Э. И. Губера” в 3 тома излизат през 1860 г.