НАДПИСЬ НА „ДЕКАМЕРОНЕ”
Дмитрий Петрович Шестаков (1869-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАДПИС НА „ДЕКАМЕРОН”
Бе по душа той герой и в бледо преддверие смъртно
в тъмните чумни беди жизнен въпрос разгада:
гробен покой е смъртта, на паметник хладния мрамор,
весел животът е блик, блясък, любов и цветя.
Бодро до дъно изпий бокала с измамни възторзи –
черната смърт е пред нас, в строго е тя облекло.
Ударения
НАДПИС НА „ДЕКАМЕРОН”
Бе́ по душа́ той геро́й и в бле́до преддве́рие смъ́ртно
в тъ́мните чу́мни беди́ жи́знен въпро́с разгада́:
гро́бен поко́й е смъртта́, на па́метник хла́дния мра́мор,
ве́сел живо́тът е бли́к, бля́сък, любо́в и цветя́.
Бо́дро до дъ́но изпи́й бока́ла с изма́мни възто́рзи –
че́рната смъ́рт е пред на́с, в стро́го е тя́ облекло́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Шестаков
НАДПИСЬ НА „ДЕКАМЕРОНЕ”
Тот был душою герой, кто в бледном преддверии гробам
В темных угрозах чумы жизни разгадку обрел:
Смерти – молчанье могил и мрамор холодных надгробий,
Жизни – веселье и блеск, жизни – любовь и цветы.
Бодро испей до конца всю чашу манящих восторгов –
Черная смерть у дверей в строгих одеждах стоит.
1897 г.
---------------
Руският поет, литературовед и преводач Дмитрий Шестаков (Дмитрий Петрович Шестаков) е роден на 29 октомври/10 ноември 1869 г. в гр. Казан. Завършва историко-филологическия факултет на Казанския университет (1903 г.). Превежда творби на Омир, Гьоте, Овидий, Софокъл, Аристофан и др. Публикува стихове, поетични преводи и литературна критика в издания като „Ученых записках Казанского университета”, „Новый путь”, „Свиток”, „Лит. воспоминания”, „Простор”, „Новый журнал”, „Russian Literature”, „Побережье” и др. От 1909 г. преподава в Новорусийския университет, от 1911 до 1922 г. е професор в катедра класическа филология при Казанския университет, доктор по гръцка словесност (1915 г.), от 1915 до 1931 г. е професор в Далекоизточния държавен университет във Владивосток, след което се връща в Казанския университет. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1900 г.), на литературоведческите трудове „Исследования в области греческих народных сказаний о святых” (1910 г.), „Опыт изучения нар. речи в комедии Аристофана” (1913 г.) и на книги с преводна поезия. През 30-те години подготвя поетичен сборник с яркия цикъл „Владивостокские ямбы”, но не успява да издаде книгата. Умира на 17 юни 1937 г. в Казан.