„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Константин Дмитриевич Бальмонт (1867-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Човекът е Слънце и неговите чувства са неговите планети.
* * *
Влюбвайки се, ние умираме.
* * *
Ето в тази същата минута, когато ние тук дишаме, има хора, които се задушават.
* * *
Светът трябва да бъде оправдан целият, за да може да се живее!
* * *
Момини сълзи, лютичета. Ласки любовни.
* * *
Умът не е нищо друго, освен добре организирана система от знания.
* * *
О, кълна се, в онези мигове, когато аз наистина съм аз, са ми близки всички, ясно и скъпо ми е всичко. Разбирам върховете, аз на тях се изкачвах, разбирам низкото, аз ниско падах, разбирам и това, което е извън границите на високото и ниското.
* * *
Истерията е повишена чувствителност и ако в света на врачуванията се явява като недъг, подлежащ на отстраняване, в света на изкуството се явява като изключително ярко цвете.
* * *
Стихийно безумие, подражателна лудост овладява тълпите, всички думи губят своето съдържание и своята убедителност. Ако такава беда овладее народа, той неизбежно се връща към притчата за бесовете, влезли в кочината на свинете.
* * *
Празник за сърцето – това е радостта да обикнеш някого. Празник за сърцето – неочаквано да намериш съкровище. И празник за сърцето – да намериш себе си в приятел, да видиш по-добро от своето сърце в огледалото на друго сърце. И да разбиеш разделящата стена – това е диамантено-остра радост за душата, това е истински празник за сърцето.
* * *
Лесно му е било на Байрон да бъде Байрон. Преди всичко Байрон е живял в Англия и в Европа, където вече много стотици години е била готова литературната аудитория, а не в Америка, където обществото се е състояло, а и сега се състои, главно от търсачи на долари и учредители на делови предприятия, и където умствената грубост и художествената тъпота са господстващ факт.
* * *
Проклинам гимназията с всички сили. Тя задълго осакати моята нервна система.
* * *
Всяка душа има множество лица, във всеки човек е скрито множество хора и много от тези хора, образуващи един човек, трябва да бъдат безжалостно хвърлени в огъня. Трябва да бъдеш безпощаден към себе си. Само тогава може да се постигне нещо.
* * *
По-тихо, по-тихо събличайте дрехите на древните идоли.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Бальмонт
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Человек есть Солнце, и его чувства – его планеты.
* * *
Полюбив, мы умираем.
* * *
Вот в эту самую минуту, когда мы здесь дышим, есть люди, которые – задыхаются.
* * *
Мир должен быть оправдан весь, чтоб можно было жить!
* * *
Ландыши, лютики. Ласки любовные.
* * *
Ум – не что иное, как хорошо организованная система знаний.
* * *
О, клянусь, в те мгновенья, когда я – действительно я, мне близки все, мне понятно и дорого всё. Мне понятны вершины, я на них всходил, мне понятно низкое, я низко падал, мне понятно и то, что вне пределов высокого и низкого.
* * *
Истерия есть повышенная чувствительность, и то, что в мире врачевания является недугом, подлежащим устранению, в мире искусства предстает исключительно ярким цветком.
* * *
Толпами овладевает стихийное безумие, подражательное сумасшествие, все слова утрачивают своё содержание и свою убедительность. Если такая беда овладевает народом, он неизбежно возвращается к притче о бесах, вошедших в стадо свиней.
* * *
Праздник сердца – это радость кого-нибудь полюбить. Праздник сердца - найти клад неожиданно. И праздник сердца – найти себя в другом, увидеть лучшее своего сердца в зеркале сердца иного. И разбить стену разъединяющую – это радость души алмазно-острая, это истинный праздник сердца.
* * *
Байрону легко было быть Байроном... превыше всего Байрон жил в Англии и в Европе, где уж много сотен лет была готова литературная аудитория, а не в Америке, где общество состояло, да и теперь состоит, главным образом из искателей доллара и учредителей деловых предприятий и где умственная грубость и художественная тупость – господствующий факт.
* * *
Гимназию проклинаю всеми силами. Она надолго изуродовала мою нервную систему.
* * *
У каждой души есть множество ликов, в каждом человеке скрыто множество людей, и многие из этих людей, образующих одного человека, должны быть безжалостно ввергнуты в огонь. Нужно быть беспощадным к себе. Только тогда можно достичь чего-нибудь.
* * *
Тише, тише совлекайте с древних идолов одежды.
---------------
Руският поет-символист, литературен критик, публицист и преводач Константин Балмонт (Константин Дмитриевич Бальмонт) е роден на 3/15 юни 1867 г. в с. Гумнишчи, Владимирска губерния, в дворянско семейство. Първите му отпечатани стихотворения са в сп. „Живописное обозрение” през 1885 г. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1886-1887 г.), но е изключен за участие в студентски вълнения. През 1906 г. емигрира във Франция, през 1913 г. се връща в Русия, но скоро отново напуска страната. Автор е на над 35 стихосбирки, между които „Сборник стихотворений” (1890 г.), „Под северным небом” (1894 г.), „В безбрежности мрака” (1895 г.), „Тишина” (1898 г.), „Горящие здания” (1900 г.), „Будем как солнце” (1903 г.), „Только любовь” (1903 г.), „Литургия красоты” (1905 г.), „Фейные сказки” (1905 г.), „Злые чары” (1906 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Жар-птица” (1907 г.), „Песни мстителя” (1907 г.), „Три расцвета” (1907 г.), „Хоровод времён” (1909 г.), „Зелёный вертоград” (1909 г.), „Звенья. Избранные стихи. 1890-1912” (1913 г.), „Белый Зодчий” (1914 г.), „Ясень (Видение древа)” (1916 г.), „Сонеты Солнца, мёда и Луны” (1917 г.), „Перстень” (1920 г.), „Семь поэм” (1920 г.), „Солнечная пряжа” (1921 г.), „Гамаюн” (1921 г.), „Дар земли” (1921 г.), „Светлый час” (1921 г.), „Песня рабочего молота” (1922 г.), „Марево” (1922 г.), „Под новым серпом” (1923 г.), „Моё – ей (Россия)” (1924 г.), „В раздвинутой дали” (1929 г.), „Соучастие душ” (1930 г.), „Северное сияние” (1931 г.), „Голубая подкова” (1937 г.), „Светослужение” (1937 г.) и др., на 20 книги с проза, на книги с мемоари, филологически трактати, историко-литературни изследвания, критически есета и с преводи от над 15 езика. Живее в различни страни, сътрудничи на литературни издания във Франция, Германия, България, Литва, Латвия, Полша, Чехословакия, Естония, Италия, САЩ и др., чете лекции в Сорбоната, обикаля света. През 1929 г. живее в България и превежда български народни песни, които издава през 1930 г. в книгата „Златен сноп на българската поезия” („Золотой сноп болгарской поэзии”). Умира в предградието на Париж Нуази ле Гран на 23 декември 1942 г.