„А БЫЛА НАДЕЖДА НА ГЕНИАЛЬНОСТЬ...”
Борис Борисович Рыжий (1974-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
А ИМАШЕ НАДЕЖДА ЗА ГЕНИАЛНОСТ
При надеждата за гениалност си бил,
но отплува надеждата за гениалност.
Няма нищо трагично, нали ти е мил
тоз живот. А поезията е случайност,
а не неизбежност. Но в блик многолик
са трагедия, злобна позлата и нежност.
Защото не вечност, а час само, миг
са надежда, трагедия и неизбежност.
Ударения
А ИМАШЕ НАДЕЖДА ЗА ГЕНИАЛНОСТ
При наде́ждата за гениа́лност си би́л,
но отплу́ва наде́ждата за гениа́лност.
Ня́ма ни́што траги́чно, нали́ ти е ми́л
тоз живо́т. А пое́зията е случа́йност,
а не́ неизбе́жност. Но в бли́к многоли́к
са траге́дия, зло́бна позла́та и не́жност.
Зашто́то не ве́чност, а ча́с са́мо, ми́г
са наде́жда, траге́дия и неизбе́жност.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Рыжий
А БЫЛА НАДЕЖДА НА ГЕНИАЛЬНОСТЬ...
...А была надежда на гениальность. Была
да сплыла надежда на гениальность.
– Нет трагедии необходимой, мила
тебе жизнь. А поэзия – это случайность,
а не неизбежность. – Но в этом как раз
и трагедия, злость золотая и нежность.
Потому что не вечность, а миг только, час.
Да, надежда, трагедия, неизбежность.
1997 г.
---------------
Руският поет Борис Рижий (Борис Борисович Рыжий) е роден на 8 септември 1974 г. в гр. Челябинск. Пише стихове от 14-годишна възраст, когато става и окръжен шампион по бокс за юноши. Първите си стихове публикува във в. „Российской газете” през 1992 г., след което сътрудничи активно на списания и алманаси като „Звезда”, „Урал”, „Знамя”, „Арион”, „Urbi” и др., а като публицист започва да се изявява в сп. „Уральском следопыте” (1993 г.). Завършил е геофизика и геоекология в Уралската висша геоложка академия (1997 г.), защитава аспирантура в Института по геофизика (2000 г.). Работил е като научен сътрудник в Института по геофизика, има 18 публикации по въпросите на строежа на земната кора и сеизмичността в Урал и в Русия. Литературен сътрудник е на СП. „Урал”, води рубриката „Актуальная поэзия с Борисом Рыжим” във в. „Книжный клуб” в Екатеринбург. Има над 1300 стихотворения, болшинството от които не са издадени и до днес. Автор е на стихосбирките „И всё такое” (2000 г.) и „На холодном ветру” (2001 г.), посмъртно излизат книгите му„Стихи 1993-2001” (2003 г.), „Оправдание жизни” (2004 г.), „Типа песня” (2006 г.), „В кварталах дальних и печальных” (2012 г.) и др. Поезията му е превеждана на много европейски езици. Умира на 7 май 2001 г. в Екатеринбург.