„ПРОЩАНИЕ”
Валентина И. Одинец
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРОЩАВАНЕ
Какъв е мрачен този ден,
минута до звънеца стихва.
Надвисва сянката ти в мен,
с дъждеца тъжно се усмихвам.
Защо очи отвърна ти!
Защо тъй хладно се прощаваш,
в душата буря пак свисти,
змей на съмнение остава.
Вървиш по мрачния перон,
към теб се втурвам, сякаш птица!
Навярно чуваш, стене стон
в сърцето, че навек прости се...
Ударения
ПРОЩАВАНЕ
Какъ́в е мра́чен то́зи де́н,
мину́та до звъне́ца сти́хва.
Надви́сва ся́нката ти в ме́н,
с дъжде́ца тъ́жно се усми́хвам.
Зашто́ очи́ отвъ́рна ти́!
Зашто́ тъй хла́дно се прошта́ваш,
в душа́та бу́ря пак свисти́,
змей на съмне́ние оста́ва.
Върви́ш по мра́чния перо́н,
към те́б се вту́рвам, ся́каш пти́ца!
Навя́рно чу́ваш, сте́не сто́н
в сърце́то, че наве́к прости́ се...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валентина Одинец
ПРОЩАНИЕ
Какой ненастный был тот день
Минута до звонка осталась.
Тебе с платформы, словно тень,
С дождём я грустно улыбалась.
Ну, почему отвёл глаза!
Зачем так холодно простился,
А на душе опять гроза
И змей сомненья появился.
Но! Вот ты вышел на перрон,
К тебе рванулась, словно птица!
Услышал, видно, сердца стон,
Что суждено навек проститься...
http://www.stihi.ru/2012/06/06/515
---------------
Руската поетеса Валентина Одинец (Валентина И. Одинец) е по професия учител-логопед. Публикува стихове в литературния печат, участва в над 10 поетични алманаха. Авторка е на стихосбирките „Печали все уносит Лета” (2010 г.), „Ностальгия” (2010 г.), „Растревоженные миражи” (2011 г.), „В невидимом плену” (2014 г.) и „Жасминовый ливень” (2016 г.). Член е на Съюза на писателите на Русия. Лауреат и победител е в национални и международни конкурси за поезия. Живее в Москва.