Нейният свят днес е твърде красив,
има си слънце да свети,
има си четка и даже статив,
има криле за небето.
Тя е такава, че често мълчи
свита до своите мисли.
Щом се засмее, така и личи
бялото, дето е чисто.
Често рисува далечни звезди,
те са богатството цяло.
В нея когато тъгата бразди,
знае, към тях е вървяла.
Тя не избира цвят, който е сив,
жълтите багри намира.
Няма си път начертан и трънлив,
в четка света си побира.
Нейният свят е такъв – неразбран
уж от нормалните хора,
дето си плащат все някаква дан,
че им е сив кръгозора.