„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Николай Васильевич Корнейчуков/ Корней Иванович Чуковский (1882-1969 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Детският писател е длъжен да бъде щастлив.
* * *
Преводът – това е автопортрет на преводача.
* * *
Колкото по-стара е жената, толкова по-голяма е чантата в ръцете й.
* * *
В Русия трябва да се живее дълго, тогава нещо ще се получи.
* * *
Писателският талант е в умението да избереш вярната дума и да я поставиш на вярното място.
* * *
Прочетете какво пишат американците за Толстой или французите за Чехов, или англичаните за Мопасан – и ще разберете, че духовното сближаване на нациите – това е беседа на глухонеми.
* * *
На когото е заповядано да чурулика, не трябва да мрънка, на когото е заповядано да мрънка – да не чурулика!
* * *
Видях Борис Лавреньов. Той роптае, че преименуваха Нижний на Горки. Беда е с руските писатели: един се нарича Михаил Голодни, друг Демян Бедни, трети Приблудни. Върви и назовавай градове.
* * *
Защо се организира пленум за детската литература? Аз няма да се изказвам. Ако се изказвах, бих се обърнал към младите поети с единствен въпрос: защо сте тъй бездарни? Тази реч би била много кратка – но повече нямам какво да кажа.
* * *
Човек, който не е изпитал горещо увлечение по литературата, поезията, музиката и живописта, който не е преминал през тази емоционална школовка, завинаги ще остане душевен урод, както и да преуспява в науката и техниката. При първото запознанство с такива хора аз винаги забелязвам техния страшен дефект – осакатеността на психиката им, „тъпосърдието” им (по израза на Херцен). Не може да се стане наистина културен човек, без да се преживее естетичното възхищение от изкуството.
* * *
Когато те пуснат от затвора и пътуваш за дома си, за тези минути си струва да живееш!
* * *
Да вземем например глагола умирам. Едно нещо е умря, друго – отиде във вечността, свърши, още по-друго – почина или заспа навеки, или заспа непробуден сън, или отправи се към праотците, представи се, а съвсем друго – издъхна, пукна, гътна се, подви се, сдаде багажа, вкочани се, ритна камбаната и т.н. Академик Щерба разделя езика на четири стилистични слоя: Тържествен – образ, вкусвам. Неутрален – лице, ям. Фамилиарен – муцуна, излапвам. Вулгарен – мутра, плюскам.
* * *
А сега ми се иска да се харесвам само на себе си.
* * *
Нашата баба закла гъските през зимата, за да не се простудят.
* * *
Да бъдеш неоригинален писател – това е да бъдеш мошеник. Талантът ще погледне която и да е вещ – и във всяка ще намери нова черта, нова страна, старото чувство той ще почувства поновому. Затова неталантливият писател, който се явява на света, само за да изложи в стихотворна форма краснописа си, може да си седи и не трябва да се меси. Господа читателите си знаеха това и преди него. За писането може и трябва да се захваща само талантът. Пошлостта и скуката са скверни неща, това ние ще чуем от Чехов, а ако Митницки се заеме да пропагандира същите тези неща, то ще ни се стори, че той ни се присмива и издевателства. Нали цялата работа на художника е да надвие навика. Цялата работа на художника e така да ми съобщи за известна, позната ми вещ, че да ми се стори, че за пръв път се срещам с нея, че всички мои предишни, обикновени представи за вещта не заслоняват нейния действителен смисъл и значение. Човек привиква към всичко, приспособява се към всичко – отхвърлете следствията от тези навици и приспособявания и ще накарате да затрептят нашите сърца
от истинското познаване на нещата, от така нареченото художествено чувство. Само художникът може да отхвърли тези обикновени, привични представи или, по-добре казано, той не умее да не ги отхвърли.
* * *
Единственото, което е здраво в моя организъм – това са изкуствените ми зъби.
* * *
Говори дете: „Татко се върна от работа, изморен е и гледа телевизора. А мама каква е госпожа, започна да пере!”
* * *
Мерзавците преди всичко са глупаци. Да бъдеш добър е къде по-весело, по-забавно и в края на краищата по-практично.
* * *
Преди човешкото детенце да научи, че на света има ден и нощ, огън и вода, бяло и черно, долу и горе, смърт и живот, то с очите си вижда, че светът е разделен на две части – на татко и мама.
* * *
Странно нещо – репортер! Всеки ден, ставайки от леглото, той се хвърля към вмирисаната повърхност на живота, измъква от нея всичко необичайно, всичко уродливо, всичко крещящо, всичко, което така или иначе нарушава комфортния живот на околните, измъква, влачи със себе си във вестника – и след това самият този вестник – това събиране на чудесата и необичайностите на деня, с всички войни, пожари и убийства,
става необходима принадлежност за комфорта на нашия жител – като опитомен вълк в желязна клетка, като бурно море, заобиколено с изящни пръти.
* * *
Поезията съществува не за да я изучаваме и критикуваме, а за да живеем с нея.
* * *
Миналото винаги е прекрасно и никога не е трагично. Трагично е само настоящето. Изживяната трагедия е легенда.
* * *
Свободата на словото е много необходима на ограничен кръг от хора, а бошинството, даже и от интелигентите, си върши работата без нея.
* * *
Човек се ражда, за да износи четири детски палта и от шест до седем за възрастни. Десет костюма – ето го и целият човек.
* * *
Децата живеят в четвъртото измерение, те в известно отношение са луди, защото за тях твърди и устойчиви явления са колебанията, люлките и непостоянството.
* * *
Ако ви се прииска да застреляте музиканта, поставете заредената пушка в пианото, на което той ще свири.
* * *
Да се задържат в литературата се удава на малцина, но да останат – почти на никого.
* * *
Жорж разрязал с лопатка дъждовния червей наполовина.
– Защо направи това?
– На червейчето му беше скучно само. Сега те са два. Стана им по-весело!
* * *
На момиченце на четири и половина години прочели „Приказка за рибаря и рибката”.
– Ама че глупав старец – възмутило се то, – искал е от рибката ту нова къща, ту ново корито. Да си беше поискал веднага нова старица.
* * *
Ще стана толкова рано, че все още ще е късно.
* * *
За да се постигне чистота на езика, трябва да се воюва за чистотата на човешките мисли и чувства.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Корней Чуковский
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Детский писатель должен быть счастлив.
* * *
Перевод – это автопортрет переводчика.
* * *
Чем старше женщина, тем больше в ее руках сумка.
* * *
В России надо жить долго, тогда что-нибудь получится.
* * *
Писательский талант состоит в умении выбрать верное слово и поставить его на верное место.
* * *
Прочтите, что пишут американцы о Толстом, или французы о Чехове, или англичане о Мопассане – и вы поймете, что духовное сближение наций – это беседа глухонемых.
* * *
Кому велено чирикать – не мурлыкайте, кому велено мурлыкать – не чирикайте!
* * *
Видел Бориса Лавренёва. Он сетует по поводу того, что Нижний переименовали в Горький. Беда с русскими писателями: одного зовут Михаил Голодный, другой Демьян Бедный, третьего Приблудный – вот и называй города.
* * *
Зачем-то устраивается пленум по детской литературе. Выступать я не буду. Если бы я выступил, я обратился к юным поэтам с единственным вопросом: отчего вы так бездарны? Эта речь была бы очень короткая – но больше мне нечего сказать.
* * *
Человек, не испытавший горячего увлечения литературой, поэзией, музыкой, живописью, не прошедший через эту эмоциональную выучку, навсегда останется душевным уродом, как бы ни преуспевал он в науке и технике. При первом же знакомстве с такими людьми я всегда замечаю их страшный изъян – убожество их психики, их „тупосердие” (по выражению Герцена). Невозможно стать истинно культурным человеком, не пережив эстетического восхищения искусством.
* * *
Когда тебя выпускают из тюрьмы и ты едешь домой, ради этих минут стоит жить!
* * *
Возьмём хотя бы глагол умереть. Одно дело – умер, другое – отошел в вечность, скончался, ещё иное – опочил, или заснул навеки, или заснул непробудным сном, или отправился к праотцам, преставился, а совсем иное дело – издох, околел, скапутился, загнулся, отдал концы, окочурился, дал дуба, сыграл в ящик и т. д. Академик Щерба делил язык на четыре стилистических слоя: Торжественный – лик, вкушать. Нейтральный – лицо, есть. Фамильярный – рожа, уплетать. Вульгарный – морда, жрать.
* * *
А теперь мне хочется понравиться только себе.
* * *
Наша бабуля зарезала зимою гусей, чтоб они не простудились.
* * *
Быть неоригинальным писателем – это быть мошенником. Талант посмотрит на любую вещь – и в каждой он найдет новую черту, новую сторону, старое чувство он перечувствует по-новому. Поэтому неталантливый писатель, который является в мир только для того, чтоб изложить в стихотворной форме прописи, – может сидеть и не рипаться. Гг. читатели знали это и до него. За прописи может и должен браться только талант. Пошлость и скука – скверные вещи – это мы станем выслушивать от Чехова, а если Митницкий возьмется пропагандировать те же вещи, то нам покажется, что он над нами смеётся, издевается. Ведь всё дело художника – побороть привычку... Всё дело художника – заявить мне про известную знакомую вещь так, чтобы мне показалось, что я только первый раз встречаюсь с ней, чтобы все мои прежние, обычные представления о вещи не заслонили бы её истинного смысла и значения. Ко всему привыкает человек, ко всему приспособляется – откиньте следствия этих привычек и приспособлений, и вы заставите трепетать наши сердца от истинного познания вещей, от так называемого художественного чувства. Только художник умеет откинуть эти обычные, привычные представления или, лучше сказать, – он не умеет не откидывать их.
* * *
Единственное, что прочно в моем организме – это вставные зубы.
* * *
Говорит ребёнок: „Папа пришёл с работы, устал, смотрит телевизор. А мама барыня какая, стирать начала!”
* * *
Мерзавцы прежде всего дураки. Быть добрым куда веселее, занятнее и в конце концов практичнее.
* * *
Прежде, чем человеческий детеныш узнает, что в мире есть день и ночь, огонь и вода, белое и черное, низ и верх, смерть и жизнь, он воочию видит, что мир разделен на две части – на папу и маму.
* * *
Странная штука – репортёр! Каждый день, встав с постели, бросается он в тухлую гладь жизни, выхватывает из неё всё необычное, всё уродливое, всё кричащее, всё, что так или иначе нарушило комфортабельную жизнь окружающих, выхватывает, тащит с собою в газету – и потом эта самая газета – это собрание всех чудес и необычайностей дня, со всеми войнами, пожарами, убийствами делается необходимой принадлежностью комфорта нашего обывателя – как приручённый волк в железной клетке, как бурное море, оцепленное изящными сваями.
* * *
Поэзия существует не для того, чтобы мы изучали её или критиковали её, а для того, чтобы мы ею жили.
* * *
Прошлое всегда прекрасно и никогда не бывает трагично. Трагично одно настоящее. Отжитая трагедия и есть легенда.
* * *
Свобода слова нужна очень ограниченному кругу людей, а большинство, даже из интеллигентов, делает свое дело без нее.
* * *
Человек рождается, чтобы износить четыре детских пальто и от шести до семи взрослых. Десять костюмов – вот и весь человек.
* * *
Дети живут в четвертом измерении, они в своем роде сумасшедшие, ибо твердые и устойчивые явления для них шатки, и зыбки, и текучи.
* * *
Если вам захочется пристрелить музыканта, вставьте заряженное ружье в пианино, на котором он будет играть.
* * *
Задержаться в литературе удается немногим, но остаться – почти никому.
* * *
Жорж разрезал лопаткой дождевого червя пополам.
– Зачем ты это сделал?
– Червячку было скучно одному. Теперь их два. Им стало веселее!
* * *
Девочке четырех с половиною лет прочли „Сказку о рыбаке и рыбке”.
– Вот глупый старик, – возмутилась она, – просил у рыбки то новый дом, то новое корыто. Попросил бы сразу новую старуху.
* * *
Я встану так рано, что еще поздно будет.
* * *
Чтобы добиться чистоты языка, надо биться за чистоту человеческих чувств и мыслей.
---------------
Руският поет, писател, литературовед, публицист и преводач Корней Чуковски (Корней Иванович Чуковский, истинско име Николай Васильевич Корнейчуков) е роден на 19/31 март 1882 г. в Санкт Петербург. От 1901 г. публикува статии във в. „Одесские новости”, а през 1903-1904 г. е кореспондент на вестника в Англия. През 1905 г. издава в Петербург сатиричното списание „Сигнал”, а от 1906 г. до края на живота си издава авторския хумористичен алманах „Чукоккала”. Публикува преводи на Уолт Уитмън (1907 г.), занимава се с литературна критика и творчески портрети на творци – „Книга об Александре Блоке”, „Ахматова и Маяковский”, „Мастерство Некрасова” (1952 г.), „Люди и книги шестидесятых годов”, анализира творчеството на Чехов, Достоевски и Слепцов; занимава се с теория на превода – „Принципы художественного перевода” (1919 г.), „Искусство перевода” (1930 г.), „Высокое искусство” (1941 г.) и др. Започва да пише за деца сравнително късно, през 1916 г. публикува в сборника „Ёлка” първата си приказка „Крокодил” и творбите му за младите читатели бързо добиват изключителна популярност. През 1923 г. излизат знаменитите му приказки „Мойдодыр” и „Тараканище”, през 1933 г. записва своите наблюдения за творческите интереси на децата в книгата „От двух до пяти”, подготвя преразказ на „Библия для детей” (1960 г.), издава „Вавилонская башня и другие древние легенды” (1968 г.). Литературните му герои д-р Ох Боли, Бармалей, Бибигон, крокодилът и мн. др. стават любими на децата от няколко поколения, над 20 от приказните му творби са филмирани. Доктор е на филологическите науки (1957 г.), почетен доктор по литература на Оксфордския университет (1962 г.). Умира на 28 октомври 1969 г. във вилата си в Переделкино край Москва.