„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Марина Ивановна Цветаева (1892-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Грехът не е в тъмнината, а в нежеланието за светлина.
* * *
Не се срамувай, държаво Русия! Ангелите винаги са боси.
* * *
Жените говорят за любовта, но мълчат за любовниците, мъжете – обратно: говорят за любовниците, но мълчат за любовта.
* * *
В диалога с живота е важен не неговият въпрос, а нашият отговор.
* * *
Да мечтаем ли заедно, да спим ли заедно, но да плачем винаги сами.
* * *
Ти не ме правиш по-щастлива, ти ме правиш по-умна.
* * *
Днешното, нямащо Вчера, няма Утре.
* * *
Богините се бракосъчетавали с богове, раждали са герои, а са обичали пастири.
* * *
Писмо, останало без отговор – това е ръка, която не е срещнала ръка.
* * *
Любов – това е, когато всичко е в огън и всичко е даром.
* * *
Боже, недей да ме съдиш, ти не си бил жена на Земята.
* * *
Тук аз не съм нужна, там съм невъзможна.
* * *
Можеш да се шегуваш с човека, но не трябва да се шегуваш с името му.
* * *
Благодаря на тези, които ме обичаха, защото ми дадоха прелестта да обичам други, и благодаря на тези, които не ме обичаха, защото ми дадоха прелестта да обичам себе си.
* * *
Единственото, което хората не прощават, е, че ти в края на краищата си се справил без тях.
* * *
Какво правя аз в света? Слушам своята душа.
* * *
Успехът – това е да успееш.
* * *
Колко много в живота е такова, че не може да се изрази с думи. Твърде малко думи има на Земята.
* * *
Както в живота, така и в стиховете най-ценното е това, което се е провалило.
* * *
Трябва да се живее така, че Душата да се сбъдне.
* * *
Нали се влюбваш само в чуждото, родното го обичаш.
* * *
Има тела, удивително приличащи на душата.
* * *
Нещо боли: не е зъб, не е глава, не е корем, не е..., а боли. Това е душата.
* * *
Най-голямата ми болка в любовта – да не мога да дам толкова, колкото искам.
* * *
Тялото е вместилище на душата. Затова и само затова – не го пренебрегвайте напразно!
* * *
Дълго, дълго, от детството ми, от времето, откакто се помня – ми се струваше, че искам да ме обичат. Сега аз знам и казвам на всеки: не ми е нужна любов, нужно ми е разбиране. За мен това е любовта. А това, което вие наричате любов (жертви, вярност, ревност), запазете за останалите, за другата – на мен това не ми трябва.
* * *
В живота зная своето място и то не е последното, понеже никога не заставам в редицата.
* * *
Аз мълча, даже не те гледам, и чувствам, че за първи път ревнувам. Това е смес от гордост, оскърбено самолюбие, мъка, мнимо безразличие и най-дълбоко възмущение.
* * *
На четиридесет и седем години казвам, че всичко, което ми е било съдено да науча – съм научила до седем години, а през следващите четиридесет – съм осъзнавала.
* * *
Хората ревнуват само от едно: самотата. Не прощават само едно: самотата. Отмъщават само за едно: самотата. За това, че си позволяваш да бъдеш сам.
* * *
Аз дори не зная дали Ви има в моя живот. В просторите на моята душа не сте. Но там, на подстъпите към душата, в нещо между: небето и земята, душата и тялото, кучето и вълка, в пред-сън, в след-буря, там, където „аз не съм аз и кучето не е мое”, там Вас не само Ви има, но и сте единствен.
* * *
Всеки път, когато разбера, че човекът ме обича – се учудвам, ако не ме обича – учудвам се, но най-много се учудвам, когато човекът е равнодушен към мен.
* * *
Знаете ли, аз никога няма да си начервя устните. Не е красиво? Не, очарователно е. Просто всеки срещнат глупак на улицата може да си мисли, че го правя за него.
* * *
Нужно ми е да ме обичат. Нуждаеха се от мен като от хляб.
* * *
От човека аз искам: или очарование, или голям, в пълна бойна готовност безсънен ум. Ако липсват, с човека ми е празно и е по-добре да съм сама.
* * *
Мили деца, никога не хвърляйте хляб, а видите ли хляб на улицата, под краката си – вдигнете го и го сложете на близката ограда, защото има не само пустини, където умират без вода, но и затънтени места, където умират без хляб. Може би някой гладен ще забележи този хляб и ще му бъде по-малко съвестно да го вземе така, отколкото от земята.
* * *
Аз, когато не обичам – не съм аз. Толкова отдавна аз не съм аз...
* * *
Слушай и запомни: всеки, който се смее над бедата на друг, е глупак или негодник, най-често – и едното, и другото. Когато човек попадне в неудобно положение – това не е смешно. Когато заливат човека с помия –не е смешно. Когато на човека му подлагат крак, не е смешно. Когато бият човека по лицето – това е подло. Такъв смях е грях.
* * *
„Аз ще те обичам цяло лято!” – това звучи къде по-убедително, отколкото „Аз ще те обичам цял живот!”, и главното – къде по-дълго!
* * *
Изобщо не предполагам, че се ориентирам отлично в съвременността. Съвременността е нещо, което се установява само от бъдещето и е достоверно само в миналото.
* * *
О, Боже мой, а казват, че нямало душа! А какво ме боли сега? Не е зъб, не е глава, не е ръка, не е гръд – не, гръд е, в гърдите, там, където дишам – дишам дълбоко: уж не боли, но през цялото време боли, през цялото време стене, нетърпимо е!
* * *
А вие забелязвате ли как всички те, даже най-целуващите, даже като че ли най-обичащите, така се страхуват да кажат тази дума?
* * *
Да обичаш – да виждаш човека такъв, какъвто го е замислил Бог, но не са го осъществили родителите. Да не обичаш – да виждаш човека такъв, какъвто са го осъществили родителите. Да разлюбиш – да виждаш не него, а масата, стола.
* * *
Прощаване изобщо нямаше. Имаше изчезване.
* * *
Срещите са нужни за любовта, за останалото има книги.
* * *
Любовник: този, който обича, този, чрез когото се изявява любовта, проводник на стихията на Любовта. Можете да бъдете в едно легло, а може да бъде – на хиляда версти. Любовта не като „връзка”, а като стихия.
* * *
Чувството не се нуждае от опит, то предварително знае, че е обречено. Чувството няма какво да прави в периферията на зримото, то е в центъра, то самото е център. Чувството няма защо да се търси на пътя, то знае, че ще дойде и ще доведе – в себе си.
* * *
Глупаво е да се пита поета за времето. Без-дарно. Затова той полудя – от такива глупави въпроси. Намерете часовник. На него трябва да му говори времето, а не да го питат за времето.
* * *
„Възлюбен” – театрално, „Любовник” – откровено, „Приятел” – неопределено. Нелюбеща страна!
* * *
А вие някога забравяте ли, когато обичате, че обичате? Аз – никога. Това е като зъбобола, само че обратното – обратен зъбобол. Само там боли, а тук и думи няма.
* * *
Милвайте детето по главата – това го окриля. Колкото по-често прегръщате детето – толкова по-здраво то стои на краката си. Целувайте постоянно своето дете – и в сърцето му винаги ще има любов.
* * *
А може би аз толкова много се занимавам със себе си, защото никой от вас не се е занимавал с мен достатъчно?
* * *
Аз ви обичах със здрав ум и с твърда памет и все пак обичах – безумно.
* * *
Трябва да се мълчи, когато боли. Иначе ще те ударят именно там.
* * *
„Ще свикне – ще обикне!” Обичам тази фраза, само че наобратно.
* * *
И в мен понякога има тъга. От нея аз бягам към хората, към книгите, даже към пиенето, заради нея завързвам нови познанства. Но когато тъгата след смяната на местата не се променя – работата е спукана, излиза, че тъгата зависи от себе си, а не от обкръжението.
* * *
Нужно ми е да обичам съвършено необикновено, за да повярвам.
* * *
Човешки да обичаме ние можем понякога с десетки, любовно – много или двама. Нечовешки – винаги един.
* * *
Родството по кръв е грубо и здраво, родството по избор е тънко. Където е тънко, там се къса.
* * *
В света има ограничено количество души и неограничено количество тела.
* * *
Лошите стихове са като дребната шарка, най-добре е да се преболедуват в детството.
* * *
Какво можем да кажем за Бог? Нищо. Какво можем да кажем на Бог? Всичко.
* * *
Ти какво можеш да знаеш за мен, щом не си спал и не си пил с мен?
* * *
Целият живот се дели на три периода: предчувствие за любовта, действие на любовта и спомени за любовта.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Марина Цветаева
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Грех не в темноте, а в нежелании света.
* * *
Не стыдись, страна Россия! Ангелы – всегда босые.
* * *
Женщины говорят о любви и молчат о любовниках, мужчины – наоборот: говорят о любовницах, но молчат о любви.
* * *
В диалоге с жизнью важен не её вопрос, а наш ответ.
* * *
Мечтать ли вместе, спать ли вместе, но плакать всегда в одиночку.
* * *
Ты не делаешь меня счастливее, ты делаешь меня умнее.
* * *
Сегодня, не имеющее Вчера, не имеет Завтра.
* * *
Богини бракосочетались с богами, рождали героев, а любили пастухов.
* * *
Письмо, оставшееся без ответа, – это рука, не встретившая руки.
* * *
Любовь – это когда все в костер и все задаром.
* * *
Бог, нe суди, ты нe был жeнщиной нa Зeмлe!
* * *
Здесь я не нужна, там – невозможна.
* * *
Можно шутить с человеком, но нельзя шутить с его именем.
* * *
Спасибо тем, кто меня любил, ибо они дали мне прелесть любить других, и спасибо тем, кто меня не любил, ибо они дали мне прелесть любить себя.
* * *
Единственное, чего люди не прощают, это что ты без них, в конце концов – обошелся.
* * *
Что я делаю на свете? – Слушаю свою душу.
* * *
Успех – это успеть.
* * *
Как много в жизни такого, чего нельзя выразить словами. Слишком мало на Земле слов.
* * *
Как в жизни так и в стихах, самое ценное – то, что сорвалось.
* * *
Жить надо так, чтобы Душа сбылась.
* * *
Влюбляешься ведь только в чужое, родное – любишь.
* * *
Есть тела, удивительно похожие на душу.
* * *
Что-то болит: не зуб, не голова, не живот, не- не- не-… а болит. Это и есть душа.
* * *
Самое большое (мое) горе в любви – не мочь дать столько, сколько хочу.
* * *
Тело – вместилище души. Поэтому – и только поэтому – не швыряйтесь им зря!
* * *
Долго, долго, – с самого моего детства, с тех пор, как я себя помню – мне казалось, что я хочу, чтобы меня любили. Теперь я знаю и говорю каждому: мне не нужно любви, мне нужно понимание. Для меня это – любовь. А то, что Вы называете любовью (жертвы, верность, ревность), берегите для других, для другой, – мне этого не нужно.
* * *
В жизни свое место знаю, и оно не последнее, ибо никогда не становлюсь в ряд.
* * *
Я молчу, я даже не смотрю на тебя и чувствую, что в первый раз – ревную. Это – смесь гордости, оскорбленного самолюбия, горечи, мнимого безразличия и глубочайшего возмущения.
* * *
Сорока семи лет от роду скажу, что всё, что мне суждено было узнать, – узнала до семи лет, а все последующие сорок – осознавала.
* * *
Люди ревнуют только к одному: одиночеству. Не прощают только одного: одиночества. Мстят только за одно: одиночество. К тому – того – за то, что смеешь быть один.
* * *
Я даже не знаю: есть ли Вы в моей жизни? В просторах моей души – нет. Но там, на подступах к душе, в некоем между: небом и землёй, душой и телом, собакой и волком, в пред-сне, в после-грезье, там, где „я не я, и собака не моя”, там Вы не только есть, но только Вы один и есть.
* * *
Каждый раз, когда узнаю, что человек меня любит, – удивляюсь, не любит – удивляюсь, но больше всего удивляюсь, когда человек ко мне равнодушен.
* * *
Я бы никогда, знаете, не стала красить губ. Некрасиво? Нет, очаровательно. Просто каждый встречный дурак на улице может подумать, я это – для него.
* * *
Мне нужно, чтобы меня любили. Нуждались – как в хлебе.
* * *
Мне от человека надо, – необходимо: или очарование или большой, во всеоружии, бессонный ум. Вне этого мне с человеком пусто. Лучше одной.
* * *
Милые дети! Никогда не бросайте хлеба, а увидите на улице, под ногами – поднимите и положите на ближний забор, ибо есть не только пустыни, где умирают без воды, но и трущобы, где умирают без хлеба. Может быть, этот хлеб заметит голодный, и ему менее совестно будет взять его так, чем с земли.
* * *
Я, когда не люблю, – не я. Я так давно – не я…
* * *
Слушай и помни: всякий, кто смеется над бедой другого – дурак или негодяй; чаще всего – и то, и другое. Когда человек попадает впросак – это не смешно. Когда человека обливают помоями – это не смешно. Когда человеку подставляют подножку – это не смешно. Когда человека бьют по лицу – это подло. Такой смех – грех.
* * *
„Я буду любить тебя все лето”, – это звучит куда убедительней, чем „всю жизнь” и – главное – куда дольше!
* * *
Я вовсе не предполагаю, что отлично разбираюсь в современности. Современность – вещь устанавливаемая только будущим и достоверная только в прошлом.
* * *
О, Боже мой, а говорят, что нет души! А что у меня сейчас болит? – Не зуб, не голова, не рука, не грудь, – нет, грудь, в груди, там, где дышишь, – дышу глубоко: не болит, но всё время болит, всё время ноет, нестерпимо!
* * *
А Вы замечаете, как все они, даже самые целующие, даже самые, как будто любящие, так боятся сказать это слово?
* * *
Любить – видеть человека таким, каким его задумал Бог и не осуществили родители. Не любить – видеть человека таким, каким его осуществили родители. Разлюбить – видеть вместо него: стол, стул.
* * *
Прощания вовсе не было. Было – исчезновение.
* * *
Встречаться нужно для любви, для остального есть книги.
* * *
Любовник: тот, кто любит, тот, через кого явлена любовь, провод стихии Любви. Может быть в одной постели, а может быть – за тысячу верст. Любовь не как „связь”, а как стихия.
* * *
Чувство не нуждается в опыте, оно заранее знает, что обречено. Чувству нечего делать на периферии зримого, оно – в центре, оно само – центр. Чувству нечего искать на дорогах, оно знает – что придёт и приведёт – в себя.
* * *
Глупо у поэта спрашивать время. Без-дарно. Потому он и сошел с ума – от таких глупых вопросов. Нашли себе часы! ЕМУ нужно говорить время, а не у него – спрашивать.
* * *
„Возлюбленный” – театрально, „Любовник” – откровенно, „Друг” – неопределенно. Нелюбовная страна!
* * *
А Вы когда-нибудь забываете, когда любите, что любите? Я – никогда. Это как зубная боль, только наоборот – наоборотная зубная боль. Только там ноет, а здесь и слова нет.
* * *
Гладьте ребенка по голове – это его окрыляет. Чем чаще обнимаете ребенка – тем крепче он стоит на ногах. Целуйте постоянно дите своё – и в его сердце всегда будет любовь.
* * *
А может быть я так много занимаюсь собой, потому что никто из вас мною не занялся достаточно?
* * *
Вас же я любила в здравом уме и твердой памяти и все-таки любила – безумно.
* * *
Надо молчать, когда болит. Иначе ударят именно туда.
* * *
„Стерпится – слюбится”. Люблю эту фразу, только наоборот.
* * *
И у меня бывает тоска. От неё я бегу к людям, к книгам, даже к выпивке, из-за неё завожу новые знакомства. Но когда тоска „от перемены мест не меняется” – дело дрянь, так как выходит, что тоска зависит от себя, а не от окружающего.
* * *
Меня нужно любить совершенно необыкновенно, чтобы я поверила.
* * *
Человечески любить мы можем иногда десятерых, любовно – много – двух. Нечеловечески – всегда одного.
* * *
Родство по крови грубо и прочно, родство по избранию – тонко. Где тонко, там и рвется.
* * *
В мире ограниченное количество душ и неограниченное количество тел.
* * *
Плохие стихи как корь, ими лучше переболеть в детстве.
* * *
Что мы можем сказать о Боге? Ничего. Что мы можем сказать Богу? Все.
* * *
Что ты можешь знать обо мне, если ты со мной не спал и не пил?
* * *
Вся жизнь делится на три периода: предчувствие любви, действие любви и воспоминания о любви.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Марина Цветаева (Марина Ивановна Цветаева) е родена на 26 септември/9 октомври 1892 г. в Москва. През 1909-1910 г. посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната в Париж. В творчеството й са застъпени романтичният максимализъм, мотивите за самотата, трагичната обреченост на любовта и неприятностите в битието. Авторка е на книги с поезия, проза, драматургия и есеистика, сред които стихосбирките „Вечерний альбом” (1910 г.), „Волшебный фонарь” (1912 г.), „Из двух книг” (1913 г.), „Чародей” (1914 г.), „Царь-девица” (1920 г.), „Вёрсты” (1921 г.), „На Красном Коне” (1921 г.), „Лебединый стан” (1921 г.), „Стихи к Блоку” (1922 г.), „Конец Казановы” (1922 г.), „Разлука” (1922 г.), „Переулочки” (1922 г.), „Молодец” (1922 г.), „Ремесло” (1923 г.), „Психея. Романтика” (1923 г.), „Молодец” (1924 г.), „Поэма Горы” (1924 г.), „Поэма Конца” (1924 г.), „Крысолов” (1925 г.), „С моря” (1926 г.), „Попытка комнаты” (1926 г.), „Поэма Лестницы” (1926 г.), „Новогоднее” (1927 г.), „Поэма Воздуха” (1927 г.), „Красный бычок” (1928 г.), „После России” (1928 г.), „Перекоп” (1929 г.), „Сибирь” (1930 г.), „Мой Пушкин” (1937 г.) и др. От 1922 г. живее в емиграция в Германия, Чехословакия и Франция. През 1939 г. се връща в СССР. След жестоки репресии на съветското правителство към семейството й на 31 август 1941 г. се самоубива в гр. Елабуга, Татарстан.