Аркадий Бухов Поэтам На поетите

Красимир Георгиев
„ПОЭТАМ”
Аркадий Сергеевич Бухов (1889-1937 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА ПОЕТИТЕ

С преждевременно душа убита,
щом мечта в сърцето рони звън,
не ръсете рози под копита
на добитък в морния табун.

Замълчете. Времето е друго,
нежността на бялото цветче
гордото в героя днес не буди
и глупак към подвиг не влече...

Мъртво е. Ни песни, ни усмивки,
срам, мътилка, вялост са безчет,
сякаш е синджир от грешки стиснал
нашите ръце, сърца и ред...

Всички са морални инвалиди.
Не за тях ли мислите това –
как човешко щастие да видим
и да чуем шепот на трева...

Не подбират, не разбират, ей тъй
вашта святост вземат те за срам.
Не свирете, глупчовци, на флейта
там, където трябва барабан...

Днес, когато и върху пророка
слагат злобен шутовски печат,
няма нужда от слова високи:
нека всички царствено мълчат.


Ударения
НА ПОЕТИТЕ

С преждевре́менно душа́ уби́та,
штом мечта́ в сърце́то ро́ни звъ́н,
не ръсе́те ро́зи под копи́та
на доби́тък в мо́рния табу́н.

Замълче́те. Вре́мето е дру́го,
нежността́ на бя́лото цветче́
го́рдото в геро́я дне́с не бу́ди
и глупа́к към по́двиг не влече́...

Мъ́ртво е. Ни пе́сни, ни усми́вки,
сра́м, мъти́лка, вя́лост са безче́т,
ся́каш е синджи́р от гре́шки сти́снал
на́шите ръце́, сърца́ и ре́д...

Вси́чки са мора́лни инвали́ди.
Не за тя́х ли ми́слите това́ –
ка́к чове́шко шта́стие да ви́дим
и да чу́ем ше́пот на трева́...

Не подби́рат, не разби́рат, е́й тъй
ва́шта свя́тост взе́мат те за сра́м.
Не свире́те, глу́пчовци, на фле́йта
та́м, къде́то тря́бва бараба́н...

Дне́с, кога́то и върху́ проро́ка
сла́гат зло́бен шу́товски печа́т,
ня́ма ну́жда от слова́ висо́ки:
не́ка вси́чки ца́рствено мълча́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Аркадий Бухов
ПОЭТАМ

Пусть душа безвременьем убита:
Если в сердце алая мечта,
Не бросайте розы под копыта
Табунов усталого скота.

Замолкайте. Время не такое,
Чтобы нежность белого цветка
Разбудила гордое в герое,
Увлекла на подвиг дурака...

Все мертво. Ни песен, ни улыбок,
Стыд, и муть, и вялость без конца.
Точно цепь содеянных ошибок
Нам связала руки и сердца...

Все сейчас – моральные калеки.
Не для них ли думаете вы
Говорить о счастье, человеке
И о тихом шелесте травы...

Не поймут, не вникнут, хоть убейте.
Вашу святость примут за обман.
Не играйте, глупые, на флейте
Там, где нужен только барабан...

Нашим дням, когда и на пророке
Шутовства проклятого печать,
Не нужны ласкающие строки:
Научитесь царственно молчать.

               1912 г.




---------------
Руският поет, писател, драматург и литературен критик Аркадий Бухов (Аркадий Сергеевич Бухов) е роден на 26 януари/7 февруари 1889 г. в гр. Уфа. Пише стихове като ученик във Втора казанска гимназия, първите му поетични публикации са от 1906 г. в сп. „Метеор”. Учи в юридическия факултет на Казанския университет и в юридическия факултет на Санктпетербургския университет. През 1907 г. е арестуван и интерниран в Урал. Публикува стихове, разкази, сатири, фейлетони, памфлети, пародии и литературни обзори в издания като „Сатирикон”, „Бич”, „Чудак”, „Биржевые ведомости”, „Солнце России”, „Журнал журналов”, „Всемирная панорама”, „Бегемот”, „Безбожник”, „Литературная газета”, „Известия”, „Стрекоза”, „Смехач”, „Весна” и др. От 1918 г. живее в Литва, през 1927 г. се връща в Русия. Член е на Съюза на писателите на СССР. Редактор е на сп. „Синий журнал” (1915 г.) и сп. „Новый Сатирикон” (1917 г.), издател и редактор е на в. „Эхо” (1920-1927 г.), щатен сътрудник е на в. „Труд” и сп. „Крокодил” (от 1928 г.). Автор е на книгата с литературни есета „Критические штрихи” (1909 г.), на сборниците с разкази „Пять миниатюр” (1914 г.), „Тихие неприятности” (1915 г.), „Цветок в петлице” (1915 г.), „Жуки на булавках” (1915 г.), „Чертово колесо” (1916 г.), „Точка зрения” (1916 г.), „Кесарево-Кесареви” (1917 г.), „Разговор с соседом” (1918 г.), „Извините” (1928 г.), „Рассказы на предъявителя” (1928 г.), „Развязанные узелки” (1935 г.), „Таинственный хулиган” (1935 г.), сатиричния роман „История трех святых и некоторых посторонних” (1930 г.), романа-хроника „Черное кольцо” (1931 г.) и водевила „Ничего не поделаешь” (1935 г.). През 1937 г. е арестуван с обвинение за шпионска дейност, на 7 октомври 1937 г. е разстрелян в Москва. През 1956 г. е реалибитиран. През 1959 г. излиза сборникът с избрани негови хумористични творби „Жуки на булавках”.