„ВОТ ДВОРИК КРОХОТНЫЙ В ПРОВИНЦИИ ПЕЧАЛЬНОЙ...”
Борис Борисович Рыжий (1974-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТОВА Е ДВОРЧЕТО В ПРОВИНЦИЯ ПЕЧАЛНА
Това е дворчето в провинция печална,
където, сянко моя, възмъжахме ний,
оттук поех, ти помниш ли деня прощален?
В дъха ми притаено споменът се крий.
Светът не се променя, всичко тук е, сянко:
домът хрушчовски и тополата сама,
въртят се пухчета – лелеят топла дрямка,
да бъде пух за вас огромната земя.
Под таз топола милвах дланите любими,
е, не красавица бе, но в чаровен час
летеше бял сред далнините тъмносини
в небето облакът, а я обичах аз.
Светът не се променя, пак е, както беше,
какво от туй, щом е съседът още жив,
нали обичах я, а облакът летеше,
но днес го няма – няма кой да ме спаси.
Ударения
ТОВА Е ДВОРЧЕТО В ПРОВИНЦИЯ ПЕЧАЛНА
Това́ е дво́рчето в прови́нция печа́лна,
къде́то, ся́нко мо́я, възмъжа́хме ни́й,
отту́к пое́х, ти по́мниш ли деня́ прошта́лен?
В дъха́ ми притае́но спо́менът се кри́й.
Светъ́т не се проме́ня, вси́чко ту́к е, ся́нко:
домъ́т хрушчо́вски и топо́лата сама́,
въртя́т се пу́хчета – леле́ят то́пла дря́мка,
да бъ́де пу́х за ва́с огро́мната земя́.
Под та́з топо́ла ми́лвах дла́ните люби́ми,
е, не́ краса́вица бе, но в чаро́вен ча́с
лете́ше бя́л сред дални́ните тъ́мноси́ни
в небе́то о́блакът, а я оби́чах а́з.
Светъ́т не се проме́ня, па́к е, ка́кто бе́ше,
какво́ от ту́й, штом е съсе́дът о́ште жи́в,
нали́ оби́чах я, а о́блакът лете́ше,
но дне́с го ня́ма – ня́ма ко́й да ме спаси́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Рыжий
ВОТ ДВОРИК КРОХОТНЫЙ В ПРОВИНЦИИ ПЕЧАЛЬНОЙ...
Вот дворик крохотный в провинции печальной,
где возмужали мы с тобою, тень моя,
откуда съехали – ты помнишь день прощальный? –
я вспоминал его дыханье затая.
Мир не меняется – о тень! – тут все как было:
дома хрущевские, большие тополя,
пушинки кружатся – коль вам уже хватило,
пусть будет пухом вам огромная земля.
Под этим тополем я целовал ладони,
да, не красавице, но из последних сил,
летело белое на темно-синем фоне
по небу облако, а я ее любил.
Мир не меняется, а нам какое дело,
что не меняется, что жив еще сосед,
ведь я любил ее, а облако летело,
но нету облака – и мне спасенья нет.
1997 г.
---------------
Руският поет Борис Рижий (Борис Борисович Рыжий) е роден на 8 септември 1974 г. в гр. Челябинск. Пише стихове от 14-годишна възраст, когато става и окръжен шампион по бокс за юноши. Първите си стихове публикува във в. „Российской газете” през 1992 г., след което сътрудничи активно на списания и алманаси като „Звезда”, „Урал”, „Знамя”, „Арион”, „Urbi” и др., а като публицист започва да се изявява в сп. „Уральском следопыте” (1993 г.). Завършил е геофизика и геоекология в Уралската висша геоложка академия (1997 г.), защитава аспирантура в Института по геофизика (2000 г.). Работил е като научен сътрудник в Института по геофизика, има 18 публикации по въпросите на строежа на земната кора и сеизмичността в Урал и в Русия. Литературен сътрудник е на СП. „Урал”, води рубриката „Актуальная поэзия с Борисом Рыжим” във в. „Книжный клуб” в Екатеринбург. Има над 1300 стихотворения, болшинството от които не са издадени и до днес. Автор е на стихосбирките „И всё такое” (2000 г.) и „На холодном ветру” (2001 г.), посмъртно излизат книгите му„Стихи 1993-2001” (2003 г.), „Оправдание жизни” (2004 г.), „Типа песня” (2006 г.), „В кварталах дальних и печальных” (2012 г.) и др. Поезията му е превеждана на много европейски езици. Умира на 7 май 2001 г. в Екатеринбург.