„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Самуил Яковлевич Маршак (1887-1964 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Литература без критика е като улица без фенери.
* * *
Времето е разтегливо. То зависи от това с какво съдържание го изпълвате.
* * *
Човек, който иска да стане писател, най-напред трябва да стане добър читател.
* * *
Политиката не ви превзема със сила, ние всички сме потопени в нея, искаме или не.
* * *
Това, което иска мойта дъщеричка, трябва да бъде изпълнено. Точка.
* * *
Начинаещият редактор е по-опасен за писателя, отколкото начинаещия лоцман – за кораба.
* * *
Боксьорът се бие не с ръка, а с цяло тяло, с цялото си тегло и сила, певецът пее не с гърло, а с цели гърди. Така пише и истинският писател: с цялото си същество, с пълен глас, а не само с едните рими, сравнения и епитети.
* * *
Разбира се, богатата рима е по-добра от бедната, новата и оригиналната е по-добра от изтърканата. Но тези оценки – извън реда, извън стиха – са много относителни. Нерядко се случва така, че най-бедната глаголна рима се оказва по-силна (защото е по-нужна) от по-богатата и по-чудноватата.
* * *
Кралицата: А може ли да доведа на Нова година тук моите придворни кучета? Те са послушни, ласкави, стоят пред мен на задни лапи. Може би те също ще станат хора?
Януари: Не, щом те вече ходят на задни лапи, от тях не можеш да направиш хора.
* * *
И аз като американците обичам „щастливия край” и затова предпочитам книги, в които разказът се води от първо лице. Това ми дава сигурност, че героят от романа, разказващ сам за себе си, няма да умре от туберкулоза, няма да се удави и няма да се застреля.
* * *
Талантът прилича на Луната, която ту е в пълнолуние, ту е нащърбена, ту съвсем не се вижда. А ако Луната през цялото време е в пълнолуние, то това няма да е Луна, а бутафория, боядисан шперплат.
* * *
Когато писателят умре, след него остават книгите му. А какво остава от актьора, освен няколко плочи, запечатали гласа му, и фотографии, до някаква степен съхраняващи външния му вид. Паметта на актьора трябва да бъде увековечена от спомените на хората, които са имали щастието да го гледат и слушат.
* * *
Стиховете могат да бъдат лаконични като пословици и подобно на пословица да се запечатват дълбоко в паметта.
* * *
Търсенето на оригиналност – винаги е безнадеждна работа. Човек, който се стреми да се освободи от баналността, прилича на муха, която се опитва да се откъсне от намазан с лепило лист. Освобождаваш от лепилото на баналността единия крак – потъва другият.
* * *
Към думите – даже към имената и фамилиите – децата се отнасят твърде по-сериозно и по-доверчиво от възрастните. Във всяко съчетание от звуци те предполагат някаква закономерност. Думите за тях са неразделни от значението, а значението – от образа.
* * *
На литературата са нужни също така талантливи читатели, както и талантливи писатели. Именно на тях, на тези талантливи, чувствителни, притежаващи творческо въображение читатели, разчита авторът, когато напряга всички свои душевни сили в търсенето на верния образ, верния обрат на действието, вярната дума.
* * *
И в поезията, и в прозата има един закон: колкото повече в тях се съдържа преживяното, видяното, почувстваното – толкова произведението е по-близо до истинското изкуство.
* * *
Малката Мери претърпя голяма загуба – загуби дясната си обувка.
* * *
Разбира се, че има свине, склонни към безчинство на Земята, но аз съм убеден, че свинщината няма да изяде човечеството.
* * *
Пожелавам ви да разцъфтявате, да растете, да трупате, да укрепвате здравето си. Защото за дългия път то е най-главното условие. Нека всеки ден и всеки час новото да ви намира. Нека да бъде добър умът ви, а сърцето ви да бъде умно. От душа ви пожелавам, приятели, всичко добро. А всичко добро, приятели, не ни се дава евтино.
* * *
Децата обичат всичко малко. По-точно е да се каже, че те обичат да виждат малко това, което обикновено е голямо. При това малкото трябва да бъде истинско, тоест да запази всички черти и пропорции на голямото.
* * *
В ранна младост, когато повече от всичко обичах лириката в поезията, а давах за печат най-често сатирични стихове, аз не можех да си представя, че с времето преводите и детската литература ще заемат голямо място в моята работа.
* * *
Художникът-автор поема върху себе си само част от работата. Останалото трябва да допълни със своето въображение художникът-читател.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Самуил Маршак
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Литература без критики подобна улице без фонарей.
* * *
Время растяжимо. Оно зависит от того, какого рода содержимым Вы наполняете его.
* * *
Человек, который хочет сделаться писателем, раньше всего должен стать хорошим читателем.
* * *
Политика вас не берёт силой, мы все погружены в нее, хотим мы того или нет.
* * *
То, что требует дочка – должно быть исполнено. Точка.
* * *
Начинающий редактор более опасен писателю, чем начинающий лоцман – кораблю.
* * *
Боксер дерется не рукой, а всем туловищем, всем своим весом и силой, певец поет не горлом, а всей грудью. Так пишет и настоящий писатель: всем существом, во весь голос, а не одними рифмами, сравнениями или эпитетами.
* * *
Конечно, богатая рифма лучше бедной, новая и оригинальная лучше затрепанной. Но оценки эти – вне строки, вне стиха – очень относительны. Нередко бывает, что самая бедная глагольная рифма оказывается сильнее (потому что нужнее) богатой и причудливой.
* * *
Королева: А нельзя ли и мне привести сюда под Новый год своих придворных собак? Они у меня смирные, ласковые, ходят передо мной на задних лапках. Может быть, они тоже станут людьми?
Январь: Нет, уж если они на задних лапках ходят, так из них людей не сделаешь.
* * *
Подобно американцам, я любил „счастливые концы” и потому предпочитал книги, в которых рассказ ведется от первого лица. Это давало мне уверенность, что герой романа, рассказывающий о самом себе, не умрет от чахотки, не утонет и не застрелится.
* * *
Талант, он подобен Луне, которая то в полнолунии, то на ущербе, то ее совсем не видно. А если Луна все время в полнолунии, то это не Луна, а бутафория, крашеная фанера.
* * *
Когда умирает писатель, после него остаются его книги. А что остается от актера, кроме нескольких пластинок, запечатлевших его голос, да фотографий, в какой-то мере сохраняющих его внешний облик? Память актера должна быть увековечена воспоминаниями людей, которым посчастливилось видеть и слышать его.
* * *
Стихи умеют быть лаконичными, как пословица, и подобно пословице глубоко врезаться в память.
* * *
Поиски оригинальности – всегда безнадежное дело. Человек, стремящийся освободиться от банальности, похож на муху, которая пытается оторваться от смазанного клеем листа –„тэнгльфута”. Освободишь от клея банальности одну ногу – увязнет другая.
* * *
К словам – даже к именам и фамилиям – дети относятся гораздо серьезнее и доверчивее, чем взрослые. В любом сочетании звуков они предполагают какую-то закономерность. Слова для них неотделимы от значения, а значение от образа.
* * *
Литературе так же нужны талантливые читатели, как и талантливые писатели. Именно на них, на этих талантливых, чутких, обладающих творческим воображением читателей, и рассчитывает автор, когда напрягает все свои душевные силы в поисках верного образа, верного поворота действия, верного слова.
* * *
И у поэзии, и у прозы один закон: чем больше в них умещается пережитого, наблюдённого, прочувствованного – тем ближе произведение к настоящему искусству.
* * *
У маленькой Мэри большая потеря – пропал ее правый башмак.
* * *
Свиньи, склонные к бесчинству на Земле, конечно, есть, но уверен я, что свинству Человечества не съесть!
* * *
Желаю вам цвести, расти, копить, крепить здоровье. Оно для дальнего пути – главнейшее условье. Пусть каждый день и каждый час вам новое добудет. Пусть добрым будет ум у вас, а сердце умным будет. Вам от души желаю я, друзья, всего хорошего. А всё хорошее, друзья, даётся нам не дёшево.
* * *
Ребята любят все маленькое. Вернее сказать, они любят видеть маленьким то, что обычно бывает большим. При этом маленькое должно быть настоящим, то есть сохранять все черты и пропорции большого.
* * *
В ранней молодости, когда я больше всего любил в поэзии лирику, а в печать отдавал чаще всего сатирические стихи, я и представить себе не мог, что со временем переводы и детская литература займут большое место в моей работе.
* * *
Художник-автор берёт на себя только часть работы. Остальное должен дополнить своим воображением художник-читатель.
---------------
Самуил Яковлевич Маршак е руски и съветски поет, драматург, преводач и литературен критик. Роден е на 22 октомври/3 ноември 1887 г. в гр. Воронеж. Получава политехническо образование в Англия, а след това учи в Лондонския университет. След 1922 г. ръководи Студио за подготовка на млади писатели в Петроград, а от 1934 г. участва в ръководството на Управителния съвет на Съюза на писателите на СССР. От 1939 до 1947 г. е депутат към Московския градски съвет. Създава издателство за детска литература в Ленинград. Сред многото му книги особен интерес представляват автобиографичната повест „В начале жизни” (1960 г.), сборникът с литературоведчески статии „Воспитание словом” (1961 г.), стихосбирката „Избранная лирика” (1962 г.), книгите му с преводи на Уйлям Шекспир, Робърт Бърнс, Ръдиърд Киплинг и др., както и богатото му творчество за деца. За активната си дейност в областта на културата е носител на пет държавни награди и три ордена. Умира на 4 юли 1964 г. в Москва.