„ВОЛНАМИ МОЩНЫМИ Я ВЫБРОШЕН...”
Степан Гаврилович Петров/ Скиталец (1869-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТ МОЩНИТЕ ВЪЛНИ ИЗХВЪРЛЕН
От мощните вълни изхвърлен, невредим
на бряг скалист самотно аз пристигам.
Морето като орган пей победен химн,
гърдите му високо се издигат.
Но в тиха тъмнина на мъртвия бездън,
където властно мрак простира зли обятия
и всичко е пленено, потопено в сън –
остават мойте братя!
Сънувам как те сред глъбинния покой
към светлина и към живот без дъх се влачат
и виждам гибелта им в непосилен бой,
стремя се към отечеството си и плача.
Гърмящият прибой довлече ме, с вой ням
душата ми пречупиха безброй проклятия.
Аз тук съм, но сърцето винаги е там –
при мойте братя!
Ударения
ОТ МОЩНИТЕ ВЪЛНИ ИЗХВЪРЛЕН
От мо́штните вълни́ изхвъ́рлен, невреди́м
на бря́г скали́ст само́тно а́з присти́гам.
Море́то като о́рган пе́й побе́ден хи́мн,
гърди́те му висо́ко се изди́гат.
Но в ти́ха тъмнина́ на мъ́ртвия бездъ́н,
къде́то вла́стно мра́к прости́ра зли́ обя́тия
и вси́чко е плене́но, потопе́но в съ́н –
оста́ват мо́йте бра́тя!
Съну́вам как те сред глъби́нния поко́й
към светлина́ и към живо́т без дъ́х се вла́чат
и ви́ждам гибелта́ им в непоси́лен бо́й,
стремя́ се към оте́чеството си и пла́ча.
Гърмя́штият прибо́й довле́че ме, с вой ня́м
душа́та ми пречу́пиха безбро́й прокля́тия.
Аз ту́к съм, но сърце́то ви́наги е та́м –
при мо́йте бра́тя!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Скиталец
ВОЛНАМИ МОЩНЫМИ Я ВЫБРОШЕН...
Волнами мощными я выброшен вперед.
На твердом берегу лежу я одиноко.
А море, как орган, победный гимн поет,
И грудь его вздымается высоко.
Но в мертвой глубине, где тихо и темно,
Где властно мрак простер тяжелые объятья,
Где все придавлено и в сон погружено, –
Мои остались братья!
И снится мне, что сквозь прозрачную струю
Я вижу, как они стремятся к свету, к жизни,
И вижу гибель их в отчаянном бою,
И плачу я, и рвусь к покинутой отчизне.
Гремучий вал морской примчал меня сюда,
Мне душу расколол и вызвал стон проклятья.
Мой ум на высоте, но сердце там всегда,
Где братья!
---------------
Руският поет и писател Скиталец (Степан Гаврилович Петров/ Скиталец) е роден на 28 октомври/9 ноември 1869 г. в с. Обшаровка, Самарска губерния. Учи в Самарската учителска семинария, откъдето е изключен „за неблагонадежност”. Участва в революционните движения, от 1888 до 1905 г. многократно е арестуван и затварян. Първите му публикации са от 1894 г. във в. „Южный край”. Публикува стихове, разкази и фейлетони във вестници и списания като „Самарская газета”, „Жизнь”, „Журнал для всех”, „Мир божий”, „Курьер”, „Художественная литература”, „Русское богатство”, „Образование”, „Красная новь”, „Русская мысль” и др., както и в организираното от Максим Горки изд. „Знание”. Член е на литературния кръг „Среда”. Участва като санитар в Първата световна война. През 1921 г. емигрира в Китай и 13 години живее в гр. Харбин, където публикува поезия, проза и публицистика в емигрантски издания като „Русский голос” и „Новости жизни”. През 1934 г. се връща в Русия и се занимава с литературна и обществена дейност. Участва в Първия конгрес на съветските писатели (1934 г.). Първата му книга е „Рассказы и песни” (1902 г.), като от 1902 до 1912 г. излизат 6 тома с негови произведения, а от 1916 до 1919 г. излиза 8-томната му поредица „Полное собрание сочинений”. Автор е също на романа „Дом Черновых” (1935 г.), на книгите „Повести и рассказы” (1935 г.), „Избранные стихи и песни” (1936 г.), „Избранные рассказы” (1939 г.) и др. Умира на 25 юли 1941 г. в Москва.