Басня от Генка Богданова
Змията, знаят и децата,
от Бога беше прокълната,
затова, че Ева съблазни,
сред калта навеки да пълзи.
Та, съблазнителката, значи,
отдавна по корем се влачи.
През пущинаци се провира,
за гнусна всеки я намира.
От нея всеки с ужас бяха
и често гонят я с тояга.
Живее мразена, презряна,
нали е грешница голяма.
Но знаем ние, че във нея,
отдавна Дяволът живее.
А натикан в тясната й кожа
да си мирува той не може.
Откакто е прокуден тука
умира си от яд и скука -
би извършил толкова злини,
вместо тук да съска и пълзи.
Реши, без много да се бави
преврат набързо да направи.
Лъвът не му е симпатичен.
Лъвът змиите не обича.
Та, защо ли да не уреди
и от трона му да го свали?
И ето, че се почна, братче!
Подхвърли нейде компроматче,
просъска после гадна клюка.
На хиляди врати почука,
там шепна, плаши, убеждава,
облаги сладки обещава,
раздава постове в аванс...
Алчните видяха своя шанс
да сбъднат своите мечти -
за властта, за слава, за пари...
За царски жезъл и за слава
един ли, братко, се надява?
Та за този сладък свой мерак
те ще станат с Дявола ортак.
Но алчните, властолюбиви
са много често и страхливи.
- Идеята си заслужава,
но трудно Лъв се побеждава!
Змията тихичко им съска:
- Не се плашете като гъски!
Ще пуснем глутницата Вълча
срещу Лъва да се опълчи.
Ще го преследват чак до гроба,
че побеснели са от злоба.
Щом тронът царски е свободен,
ще чуем и гласа народен.
Ще си изберем с народен глас
за Владетел - някого от вас.
Шептяха, планове кроиха...
А Глутницата убедиха
с амнистия и бъдна слава,
и с кокал, ако заслужава...
И гръмна скоро новината:
"Без цар сме вече във гората!"
Веднага юрнаха се всички -
от зверове, до дребни птички
да грабнат царската корона,
да се докопат те до трона.
Но знаете ли кой спечели?
О, нито силни, нито смели,
нито умни, нито красиви,
и нито пъстри, нито сиви!
Сатаната вече бе избрал
"свой човек „ за поста „ бъдещ крал”
На така оспорвания трон
сам се възкачи един Питон.
Хем е силен, мощен, хем голям -
на Змията братовчед е, знам.
Вие питате, с какво блести?
От рода Влечуги е, пълзи!
И на Лидера е "Свой човек"!
Да, така е било век, след век.
Коварният преврати прави
със чуждите юмруци здрави.
След туй, за собствена облага
за вожд себеподобен слага.