Измоли ме от вятъра, после приший ми криле,
да надбягам последния поривен вихър
и когато зовът на сърцето при тебе ме спре,
като гълъб покоя намерил да стихна.
Измоли ме от залеза – този оранжев пожар
и върни ме завинаги в топлата есен,
заключи самотата ревнива така – с катинар,
и открий ми в очите простора небесен.
Измоли ме от тъмната нощ, подари ми луна,
щом потърся пролука, към тебе да свети,
да достигна брега ти по-бяла дори от вълна,
като обич спасена от черните клетви.
Измоли ме от рукнал студено дъждовен порой
и завий ме с палтото си мокра до кости,
помълчи в тишината, до мене ти само постой,
не мисли, не вини и не казвай „ а после”.
Измоли ме високо с последна молитва от мен,
да те чуя от девет земи надалеко
и открия към тебе в душата си мост построен,
за да бъде той брод и за двама пътека.