Евгени Алексиев. За пределом и ещё дальше

Ирина Петрова 24
http://stihi.ru/2012/02/25/9233

Родился и поверил в это, не зная жизни,
думал что живу, но понял вдруг,
что всё ещё я в мире запредельном, пил вино...
жизнь оказалась сном, туманом, тенью,
попробовал нырнуть пониже,
в "жизни" узнал я "смерть" и боль её познал,
пил вино в тумане сером, но жаждал сна,
там, в мире запредельном...Тенями в сноведеньях
смерть мне сказала, что настало время
проснуться и домой направить путь.

перевод с болгарского
10.09.2017

ОТВЪД И ОЩЕ ПО-НАТАТЪК

Родих се, в туй повярвах, без да съм свидетел,
въобразих си, че живея, но разбрах,
че все още съм отвъд, пих вино...
животът се оказа сън, мъгла и сенки,
опитвах се да плувам в низостта,
в "живота" опознах "смъртта" и болката от нея,
пих вино в мрака на мъглата, но жадувах за съня,
все още бях отвъд...На сенките в съня
смъртта ми каза, че е време
да се събудя и да тръгна към дома си.