Хей, вие вихри полудели,
на пръсти тази нощ
по палубата стъпвайте!
За Бога, дайте малко отдих,
глътка тишина за капитана!
Години носи на плещите си
на южните съзвездия товара.
Посрещна толкова тайфуни,
че вече сам не вярваше,
че сйществува...
Сърцето си привърза с девет котви
единствено към тръпнещата палуба
и беше се отказъл мъжки
от тихите пристанища
на сушата...
Но днес се случи нещо неочаквано -
на рамото му кацна синя птица,
загадъчна и странна,
като вятъра,
изгубен в сините метличини
на лятото...
И той си спомни всичко, от което
старателно бе бягал през годините.
За Бога, тихо, пожалете
раненото сърце на капитана!
Не чувате ли този страшен звън -
в душата му се късат
тежките вериги
и котвите, откъснати, потъват
като въздишка
и надежда
във тръпнещата плът
на синята вода...
Ружа ВЕЛЧЕВА