„ПРИШЕЛ НА МОГИЛУ ОТЦА...”
Виктор Глебович Верстаков (р. 1951 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРИ ГРОБА НА ТАТКО
При гроба на татко се скрих,
край руска рекичка надвиснал.
От евтино винце отпих.
Към плочата буза притиснах.
„Ти жив ли си, синко?” – чух глас.
Помислих: От вятъра порив.
И чак в отредения час
в предсмъртния бой отговорих.
Ударения
ПРИ ГРОБА НА ТАТКО
При гро́ба на та́тко се скри́х,
край ру́ска реки́чка надви́снал.
От е́втино ви́нце отпи́х.
Към пло́чата бу́за прити́снах.
„Ти жи́в ли си, си́нко?” – чух гла́с.
Поми́слих: От вя́търа по́рив.
И ча́к в отреде́ния ча́с
в предсмъ́ртния бо́й отгово́рих.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктор Верстаков
ПРИ ГРОБА НА ТАТКО
Пришел на могилу отца
над медленной русской рекою.
Дешевого выпил винца.
К плите прислонился щекою.
Услышал: „Ты жив ли, сынок?”
Подумал: почудилось, ветер.
И только в назначенный срок –
в бою, перед смертью – ответил.
1996 г.
http://www.stihi.ru/2011/04/22/3222
---------------
Руският поет и писател Виктор Верстаков (Виктор Глебович Верстаков) е роден на 20 декември 1951 г. в с. Ветрино, Витебска област. Пише стихове и песни от юношеските си години. Първите му публикувани стихотворения са от 1970 г. във в. „Знамя коммунизма” и в. „Красный воин”. Учи в Московския авиационен институт, завършва Военната инженерна академия „Феликс Дзержински” (1975 г.). През 1980-1989 г. взима участие в бойните действия в Афганистан, раняван, полковник. Над 10 години е военен кореспондент на в. „Правда” в много горещи точки на планетата. През 90-те години е зам.-главен редактор на в. „Литературная Россия”. Ръководител е на литературната организация на военните писатели, член е на Бюрото на московската писателска организация, секретар е на Съюза на писателите на Русия (от 1999 г.). Много от песните си сам изпълнява на китара, има няколко грамофонни плочи. Автор е на над 20 книги с поезия, проза и публицистика, между които „Традиция” (1975 г.), „Сердца и звезды” (1978 г.), „Инженерный батальон” (1979 г.), „Там, в Афганистане” (1981 г.), „Песня Вероники” (1988 г.), „Пылает город Кандагар” (1990 г.), „Афганский дневник” (1991 г.), „Прости за разлуку” (1991 г.), „Ради твоей неизвестной любви” (1993 г.), „Война и любовь” (1996 г.), „Русские времена” (1999 г.), „Шуйская тетрадь” (2001 г.), „Бродил и я в стихиях мира” (2001), „От Правды до Свободы” (2009 г.) и др. Живее в Москва.
---------------
Виктор Верстаков
ПРИЙШОВ НА МОГИЛУ ОТЦЯ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Прийшов на могилу отця.
На пагорбі, що над рікою,
Дешевого випив винця.
До плит доторкнувся рукою.
„Ти, синку, живий?” – чую глас.
Не зміг відпові'сти відверто.
І тільки в призначений час –
В бою – відповів, перед смертю.