„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Роберт Станиславович Петкевич/ Иванович Рождественский (1932-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Омразата е по-проста от любовта. Омразата може да се обясни.
* * *
И няма финал. Има нов старт.
* * *
А в него мъжкото, изглежда, са панталоните... само.
* * *
Самотници не се раждат. На самота се учат.
* * *
Лъжат, че целта оправдава средствата. Средствата понякога променят целта.
* * *
Любовта е наказание, а може би е награда, а може би заедно – и едното, и другото.
* * *
Всичко започва от любовта: и просветлението, и работата, очите на цветята, очите на детето – всичко започва от любовта.
* * *
Тя мълчаливо ще погледне надалеч. Тя с тъга ще погледне надолу. И изтръсквайки черно-белия сън, тя ще застане на мокрия корниз... Тя ще направи крачка напред. Сърцето сладко ще замре в гърдите. Вие решихте, че тя ще падне? Не, тя ще полети.
* * *
Може би аз забравих гордостта, щом като искам да чуя гласа, дълго чакания твой глас.
* * *
Сладката ягода откъснахме заедно, горчивата ягода – само аз.
* * *
Поисках да отида в себе си – а там нямаше никой. Изпотрошено е всичко, като след голям погром.
* * *
Аз нямам злоба. Аз не лъжа сърцето. Живея, както умея. Живея, както мога. Живея, като летя. Ще умра, като се спъна. Към земята ще извикам: „Ще се върна с пороите!”
* * *
За разговора между глухонеми е необходима светлина.
* * *
На децата ние даваме всичко на света. Даваме от сърце, не на заем. Само децата, нашите деца да станат хора, да бъдат хора!
* * *
Не е истина, че стареем. Просто ние се изморяваме.
* * *
Не се огорчавай, целият живот предстои, целият живот предстои, надявай се и чакай!
* * *
Кръвта гори, размазана по вестниците – даже усещаш в пръстите изгарянето. Средства за масова информация! Средства за масово унищожение...
* * *
Роберт Рождественски за Маяковски, към Лиля Брик: Ако човек има лирични произведения, от които 45 % са посветени на Лиля Брик, то дори ние всички да се застреляме, те все едно ще бъдат посветени на Брик и на никой друг.
* * *
Ти го очакваш сега, когато той не може да бъде върнат назад. Ти чакаш. Пристигат влакове, донасяйки на мръсните си гърбове следи от пътни разправии, следи от стремителни дъждове. И ти навярно часове наред се блъскаш между хората. Защо ти го търсиш тук – в гъстия водовъртеж от думи, кошници, сандъци, вързопи, сред гаровата суета, сред пристигащите тук щастливи, плачещи гръмко?
* * *
Умението да общуваш с хората – това е стока, която може да се купи точно така, както купуваме захар или кафе. И аз ще платя за такова умение повече, отколкото за каквото и да е друго на света.
* * *
Дата след дата обикновен човешки път. Все повече „Кога ли”. Все по-малко „Някога”. Времето е неочаквано, но както преди към хората е добро. Все по-мъничко „Утре”. И все по-необятно „Вчера”. Да бях намерил опора за това предзимно време. Колко дълго ние сме в планината. Защо всичко е така бързо от планината! Остатъкът от търпението бие силно отляво. Все по-рядко „Ще успея”. И все по-невъзможно „Ще мога”.
* * *
Такава е жизнената полоса. А може би е предначертание свише. Аз различавам други гласове, а собствения си глас не чувам. И все пак той е като близък роднина. Единственият, който стопля в студа. До смъртта ще бъде вътре в мен. И след това няма да се измъкне навън.
* * *
Редом с бронза на героите, рискували себе си изведнъж... трябва да се извиси паметник на Жена – очакваща Любов. Светъл паметник на Жена... очакваща обикновено Щастие...
* * *
Да се живее страстно! Някой много добре го е измислил!
* * *
Благотворителността е полезна само в случай, че ще ви помогне да придобиете независимост.
* * *
Благополучието ви зависи от вашите собствени решения.
* * *
Такъв товар е на раменете, че сърцето е сплескано в гърдите.
* * *
Приятелството, основаващо се на бизнес, е по-добро от бизнеса, основаващ се на приятелство.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Роберт Рождественский
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Ненависть проще любви. Ненависть объяснима.
* * *
И нету финиша. Есть новый старт.
* * *
А в нем от мужчины, пожалуй что брюки… и только.
* * *
Одинокими не рождаются. Одиночеству учатся.
* * *
Врут, что цель оправдывает средства. Средства иногда меняют цель.
* * *
Любовь – наказанье, а может – награда, а может быть, вместе – и то и другое.
* * *
Все начинается с любви: и озаренье, и работа, глаза цветов, глаза ребенка – все начинается с любви.
* * *
Она молча посмотрит вдаль. Она с грустью посмотрит в низ. И стряхнув черно-белый сон она встанет на мокрый карниз… Она сделает шаг вперед. Сердце сладко замрет в груди. Вы решили она упадет? Что вы, нет, она полетит.
* * *
Может я забыла гордость, как хочу я слышать голос, долгожданный голос твой.
* * *
Сладку ягоду рвали вместе, горьку ягоду – я одна.
* * *
Захотел я уйти в себя – а там никого. Переломано все, будто после большого погрома.
* * *
Я зла не имею. Я сердцу не лгу. Живу, как умею. Живу, как могу. Живу, как лечу. Умру, как споткнусь. Земле прокричу: „Я ливнем вернусь!”
* * *
Для разговора глухонемых нужен свет.
* * *
Детям отдаем мы все на свете. Отдаем от сердца, не взаймы. Лишь бы только дети, наши дети стали бы людьми, были бы людьми!
* * *
Неправда, что мы стареем. Просто – мы устаем.
* * *
Не надо печалится вся жизнь впереди, вся жизнь впереди, надейся и жди!
* * *
Кровь горит, по газетам размазанная, – даже чувствуешь в пальцах жжение. Средства массовой информации! Средства массового уничтожения…
* * *
Роберт Рождественский о Маяковском, Лиле Брик: Если у человека сорок и пятьдесят процентов лирических произведений посвящено Лиле Брик, то хоть мы все застрелимся, они все равно будут посвящены Брик, и никому другому.
* * *
Ты ждешь его теперь, когда вернуть его назад нельзя. Ты ждешь. Приходят поезда, на грязных спинах принося следы дорожных передряг, следы стремительных дождей. И ты, наверно, час подряд толкаешься среди людей. Зачем его здесь ищешь ты – в густом водовороте слов, кошелок, ящиков, узлов, среди вокзальной суеты, среди приехавших сюда счастливых, плачущих навзрыд?
* * *
Умение обращаться с людьми – это товар, который можно купить точно так же, как мы покупаем сахар или кофе. И я заплачу за такое умение больше, чем за что-либо другое на свете.
* * *
За датою-дата Простой человеческий путь. Все больше „Когда-то”. Все меньше „Когда-нибудь”. Погода внезапна, но к людям, как прежде, добра. Все крохотней „Завтра”. И все необъятней „Вчера”. Найти бы опору для этой предзимней поры. Как долго мы – в гору. За что же так быстро – с горы! Остаток терпенья колотится в левом боку. Все реже „Успею”. И все невозможней „Смогу”.
* * *
Такая жизненная полоса. А может быть предначертание свыше. Других я различаю голоса, а собственного голоса не слышу. И все же он, как близкая родня. Единственный, кто согревает в стужу. До смерти будет он внутри меня. Да и потом не вырвется наружу.
* * *
Рядом с бронзой Героев, рискнувших собой в одночасье… должен высится памятник Женщине – ждущей Любви. Светлый памятник Женщине... ждущей обычного Счастья…
* * *
Жить взахлеб! Это здорово кто-то придумал!
* * *
Благотворительность полезна только в том случае, если она поможет вам обрести независимость.
* * *
Ваше благополучие зависит от ваших собственных решений.
* * *
Такая тяжесть на плечах, что сердце сплющено в груди.
* * *
Дружба, основанная на бизнесе лучше, чем бизнес, основанный на дружбе.
---------------
Руският поет, публицист и преводач Роберт Рождественски (Роберт Станиславович Петкевич/ Иванович Рождественский) е роден на 20 юни 1932 г. в с. Косиха, Алтайския край. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Омская правда” през 1941 г., а първото му по-цялостно поетично представяне е в сп. „На рубеже” през 1950 г. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1956 г.). Пише стихотворения и песни за филми, превежда поезия на творци от славянските страни, води телевизионни поредици. Песни по стихове на Рождественски са пели всички известни руски изпълнители и актьори като Йосиф Кобзон, Муслим Магомаев, Андрей Миронов, Едита Пиеха, Лев Лешченко, Людмила Гурченко, Мая Кристалинская, София Ротару и мн. др. Автор е на стихосбирките „Флаги весны” (1955 г.), „Моя любовь” (1955 г.), „Испытание” (1956 г.), „Дрейфующий проспект” (1959 г.), „Реквием” (1961 г.), „Ровеснику” (1962 г.), „Необитаемые острова” (1962 г.), „Письмо в тридцатый век” (1963 г.), „Радиус действия” (1965 г.), „Поэма о разных точках зрения” (1967 г.), „Поэма о любви” (1968 г.), „Посвящение” (1969 г.), „Всерьез” (1970 г.), „За двадцать лет” (1973 г.), „Голос города”, „Семь поэм”, „Выбор”, „Стихи, баллады, песни”, „Друзьям”, „Возраст”, „Это время”, „Семидесятые” (през 80-те години), „До твоего прихода” (1976 г.), „210 шагов” (1978 г.), „Ожидание” (1982 г.), „Бессонница” (1991 г.), „Алешкины мысли” (1991 г.), „Пересечение” (1992 г.), на книги с публицистика като „Сын Веры” (1966 г.), „И не кончается земля” (1971 г.) и др. Председател е на комисиите по литературното наследство на Осип Манделщам, Марина Цветаева и Владимир Висоцки. Носител е на Държавна награда на СССР (1979 г.). Умира на 19 август 1994 г. в Москва.